Разбира се, всичко това той самият трябваше да го знае, без да разчита само на херолдите и летописците. Да познаваш роднините си (а всички благородници бяха роднини), не беше само израз на вежливост, това вършеше работа и в живота. Можеш да оскърбиш някого, като му поднесеш само рибни блюда, другиму да направиш комплимент, като му припомниш единствения спечелен от него турнир. Всичко това Трикс го беше изучавал, да, разбира се, че го беше изучавал! Слушаше летописеца, кимаше в правилния момент, задаваше въпроси и прекрасно можеше да повтори всичко… да повтаря цял ден, та чак до следващата сутрин. След което изтупваше от главата си всичко излишно и освобождаваше място за следващата порция дати, имена и случки.
Трикс въздъхна и каза:
— Разкажи ми пак за Третата велика война…
Замъкът се показа пред тях към пет часа следобяд. Трикс застана на носа на лодката и вдигна ръка над челото си, за да не грее в очите му. Замъкът не беше от най-големите — стените му бяха високи само откъм сушата, а при водата бяха съвсем ниски, макар и с множество бойници. Над главната кула се вееше флаг — две златни риби на син фон.
— На кого е този замък? — ехидно попита Йен.
— На барон Тор Галан — баронът-рибар — отвърна Трикс. Той помнеше криво-ляво историята на най-близките съседи. — С указ на княз Дилон Вразумяващия стените на замъка откъм реката били сринати на три четвърти. За да не бъдат по-високи от мачтите на княжеските кораби…
Йен засумтя обидено.
— Да спрем тук — реши Трикс. — Баронът-рибар е добър човек — всички го казват. Греби!
— Греба — измърмори Йен. — Между другото, ръцете ми съвсем се протъркаха!
— „Оръженосецът не само не бива да противоречи на своя господар, но и с печалния си образ и въздишки да не показва, че службата му е тегоба“… — Трикс огледа дрехите си. Куртката му беше без копчета, а панталоните му — скъсани… — Смъквай панталона!
— Какво ти става?!
— Трябва да изглеждам достойно, а твоите панталони са по-чисти.
— А аз по гол задник ли ще се появя в замъка?
— Хайде, хайде, ще обуеш моите!
Докато момчетата се преобуваха, лодката едва не подмина замъка. На Трикс също му се наложи да хване греблото. Успяха заедно да се доберат криво-ляво до дългия дървен кей.
До брега беше ужасно горещо. Водата не разхлаждаше, а правеше въздуха още по-задушен. Стражите, които седяха под един тръстиков навес, зяпаха момчетата със скучаещи погледи. Никой дори не помръдна. Нито да ги поздрави, нито да ги прогони.
Трикс и Йен стъпиха върху почернелите влажни дъски. Йен се зае да намотава въжето около едно стълбче.
— Хей! — По-младият от стражите стана и с нежелание се измъкна изпод навеса. — Хей, сополанковци! Две монети!
Йен замря и погледна с крайчеца на окото си към Трикс.
— От къде на къде? — възмути се Трикс. — С указ на Негово Величество крал Маркел бреговете на два метра от реката са признати за кралска собственост! И всеки почтен жител може да пристава където си пожелае!
Стражът се засмя.
— Тези са учили! Гледайте братлета, днешните мъници колко са образовани!
— Малко бой ядат — отговори някой лениво изпод навеса.
Стражът стана сериозен.
— Ако е за приставането — моля. За това, малкият, си прав. Стълбчето обаче е собственост на барон Галан. Две монети на ден струва да си завържеш лодката за него.
— Безплатно можете да пуснете лодката надолу по течението — иронично добави приятелят му.
Трикс мълчаливо бръкна в джоба си и извади една сребърна монета.
Стражите млъкнаха.
— Рестото — заповяда Трикс.
— Тази… — стражът се поколеба. — Друга нямаш ли?
Трикс извади златна монета.
До лодката се доближиха още трима стражари. В очите им се четеше и лакомия, и предпазливост. Малки дрипльовци, които не се страхуваха да извадят златна монета пред стражите?…
Ами ако се окаже, че имат право?
— Завържи лодката и то по-здраво! — заповяда Трикс и хвърли сребърната монета в краката на стражаря. — А ти — и той посочи с пръст първия от стражите, който му попадна пред погледа — ще ни отведеш при благородния Тор Галан.
Стражите внимателно заоглеждаха децата. Най-сетне до съзнанието им достигна това, че Трикс говореше като благородник, а дрехите им бяха от скъп плат, макар и мръсни.
— Молим да ни извините — каза младият стражар, след като вдигна монетата и я подаде на Трикс. В началото на Трикс му се беше сторило, че този стражар изпълнява второстепенна роля в караула, но сега му стана ясно, че той е старшият по чин. — Разбира се, гостите на барона не са длъжни нищо да плащат. Как да доложа за вас?