— Тоест, ти можеш да се контролираш — кимна Лапад. — Това е добре. Все пак, рицарското възпитание си казва думата.
— Да, приятелю — въздъхна Арадан. — Мисля си, че ако не бях преживял дълъг и праведен живот, отдавна щях да съм изял безобразните селяни…
— Между другото, защо си ги разпуснал така? — попита Лапад. — Нищо не вършат, не уважават господаря си…
— Аз не се показвам от дома си — призна си Ардан. — Нали съм жив труп. А те усещат нещо, надушват го. Досещат се. Рядко си плащат данъците и живеят така, сякаш всеки момент са готови да избягат…
— Защо го направи, Арадан? — попита Лапад. — Нима петнайсет години да стоиш затворен и да ядеш сурови кокошки е по-добре, отколкото честно да умреш?
— Имам син, Лапад! На стари години жена ми ме дари със син. А тя си отиде при раждането.
— Чух. Моите съболезнования.
— Кажи ми, можех ли да оставя детето си без подкрепа? — попита Арадан. — За цял живот не съм спечелил и не съм спестил нищо. Всичкото ми богатство са старите ми доспехи, плюс нащърбеният меч. Живея от кралската помощ и от това, което ми дадат селяните… Ако бях умрял, детето щеше да остане сам-самичко. Разбира се, Тимин нямаше да го изостави, щеше да го възпита… но на мен сърце не ми даде! Не можех, Лапад!
— Гледай, моля ти се — объркано каза вълшебникът и се огледа за Трикс. — Разбирам…
— Затова станах лич. За да има синът ми покрив над главата си, къшей хляб…
— Всичко разбрах — мрачно произнесе Лапад. — Аз… аз нямам собствени деца, но те разбирам…
— Осъждаш ли ме? — попита старецът.
— Не. Но синът ти вече е пораснал. Изпрати го при някой рицар — всеки би сметнал за чест да вземе наследника на знаменития Арадан за оръженосец!
— Не мога — извърна поглед старецът. — В началото и аз мислех да постъпя така. Но когато станах полумъртвец, нещо се промени. Не мога да свърша със себе си. И огън в двора стъкмих, исках да се изгоря… но в последния момент изтръгнах кола, за който се бях завързал и избягах. И в пропаст исках да скоча, но не можах… Който е избягал веднъж от вратите на смъртта, той не иска повече да се връща обратно.
Лапад кимна.
— Ще ми помогнеш ли, вълшебнико? — попита рицарят.
— Ще ти помогна — каза Лапад.
— Само имай предвид това, че ще се съпротивлявам. Това е по-силно от мен!
— Доблестни рицарю Гиран Арадан — тържествено произнесе Лапад. — Ти служи дълги години на краля и на кралството. Ти беше пример за вярност и храброст. Нямаш вина за това, че не си искал да умреш — приел си този тежък товар само заради сина си — бъдещия рицар…
Старецът на леглото започна да се гърчи. Трикс си помисли, че е започнало да действа заклинанието, но одеялото падна и той видя, че ръцете и краката на полулича са завързани с дебели въжета за леглото. Слабото старческо тяло се извиваше и тресеше, въжетата скърцаха, леглото трещеше. Тимин покри с шепи лицето си и се извърна.
— Нека намери покой измъченото ти тяло, нека се избави от проклятието изстрадалата ти душа, нека се разпадне твоята нежива и немъртва плът… Прах при праха! Мир за света! Земята — на живите! Мъртвите — под земята!
— А-а-а-а! — страшно зави полуличът и с мощно движение скъса въжето на двете си ръце и на единия крак. Скочи и тръгна към Лапад, влачейки леглото със себе си.
— Отново започна гниенето и разложението в мъртвото тяло! — тревожно извика Лапад. — Процесите на разпад започнаха да преобладават над процесите на синтез! Завърши вътрешната активност на същността на Гиран Арадан, от този момент, тя се нуждае от външен източник на движение и еволюция!
Полуличът, позеленявайки все повече и повече, протегна към Лапад своите тресящи се, сухи ръце. От пръстите му растяха стремително дълги и криви нокти.
Оръженосецът Тимин избърса сълзите си, стана, извади меча от ножницата, направи една крачка и с един удар отсече главата на бившия си господар.
— Завърши съществуването на висшата форма на материята, известна ни като Гиран Арадан… — помърмори Лапад. Трудно му беше веднага да спре.
— Господин Арадан, още приживе казваше, че срещу лича няма нищо по-добро от остър меч — каза Тимин и със заучено движение изтри меча в панталоните си. — Казваше, че докато вълшебникът си мърмори заклинанието, личът не си представя нищо, защото е устойчив за заклинанията…