— Да, и дума да няма — поглеждайки към Трикс, каза Лапад. — Ти ме… подкрепи.
Тимин въздъхна и върна меча обратно в ножницата. След това погледна изпод вежди към вълшебника.
— Какво ще съобщим на краля?
— Какво… какво… — Лапад клекна и печално погледна към останките на полулича, които се превръщаха бавно в сив прах. Колкото и странно да е, в това зрелище нямаше нищо отвратително, а по-скоро беше една печална красива гледка… — Ще му съобщим, че неговият доблестен рицар Гиран Арадан, който живя дълго и достойно, най-сетне мина в отвъдния свят. И че последните му думи са били, да не бъде изоставен без покровителство и грижа малкият му син, който мечтае да тръгне по стъпките на баща си.
— Благодаря, господин вълшебнико — сдържано каза Тимин. — Аз много се безпокоя за момчето.
— Има си хас — каза вълшебникът. — Има си хас да не се тревожиш.
Двамата мъже се загледаха право в очите. Пръв отклони погледа си Тимин.
— Аз, разбира се, преди време позакърпих здравето на Арадан, имаше такова нещо — призна Лапад. — Зъбите му станаха като нови… ето ги, още не са се превърнали в прах. Но че е станал баща на сто години — ще ме извиняваш, Тимин, но не мога да повярвам.
— Да, но господарят Арадан повярва — каза Тимин. — И жена ми така смята…
— Много хубаво — кимна Лапад. — И славният род не се прекъсва, и жена ти няма да се засегне, а и покойната жена на Арадан си е поживяла малко по-весело в тази пустош. Но да оставим това, Тимин. Ние трябва да поспим малко, защото утре ни чака път.
— Вървете — каза Тимин. — А аз ще донеса метла и лопата и ще пооправя тук.
4
Рано сутринта, пътешествениците напуснаха имението. Кодар, сдържайки риданията си, им съобщи, че татко му е умрял през нощта, без да дочака срещата със стария си приятел. Лапад и Трикс му изказаха съболезнованията си. Йен и Халанбери, така и нищо не бяха разбрали, а Трикс, кой знае защо, не пожела да сподели това, което му се беше случило през нощта.
След като отминаха селцето — неговите мърляви жители, отнякъде бяха научили за случилото се, както обикновено става, пътниците напуснаха от владенията на Арадан и отново излязоха на приличен път. Лапад погледна картата и заяви, че сега пътуват по земите на барон Исмунд. Трикс, след като порови усърдно в паметта си, си спомни, че предците на барона бяха от този самаршански хайлайф, който след загубената война предпочете да приеме владичеството на Маркел Разумния, да станат негови барони, вместо да напускат земите, който населяваха и да трупат напразно обида. Йен, който се гордееше много със своето приютско образование, каза, че владенията на Исмунд са известни с бързите си коне, състезанията с кучета, боевете с петли, с хищните си риби, хазартните игри и гладиаторските битки (само че без смъртен изход, защото Маркел Неочаквания, за да угоди на жена си, забрани на гладиаторите да се убиват на арената). Лапад отбеляза, че във владенията на Исмунд, магията е слабо застъпена и затова тук не живеят известни вълшебници. А Халанбери само се поинтересува, могат ли все още поданиците на барона да правят от знаменитата самаршанска халва или вече са се разучили.
Независимо от това, че по земите на Исмунд открай време живееха множество самаршанци, днес те твърде малко се различаваха от останалите граждани на кралството. Дългополите наметки отстъпиха място на панталоните и ризите, жените вече не криеха устата си зад стегнати превръзки (неизвестно защо, в Самаршан се смяташе, че приличните жени не трябва да показват устата си пред чужди хора — по-скоро по този начин самаршанци са се спасявали от нуждата да водят жените си на празниците и да слушат подмятанията им). Навсякъде по селата развъждаха кокошки, които старите самаршанци смятаха за мръсни животни, защото ядат червеи, червеите ядат мъртъвци, значи този който яде кокошки, яде прадедите си. Единственото, което издаваше произхода им, беше по-тъмната кожа и раздалечените очи.
По пътя им имаше доста села и три нощи подред, пътниците прекараха в таверните. Но на четвъртия ден, когато в далечината се показаха кулите на Гива — главния град на баронството, се случи неприятност.
В началото заваля ситен дъждец — противен есенен дъжд, който беше решил да си разчисти сметките с циганското лято. Пътят бързо се разкаля и благородният жребец на вълшебника се изяви не от най-добрата си страна — подхлъзна се и падна, като изтърси Лапад в една локва. И закуца. В началото вълшебникът ругаеше, колкото сили има глупавия кон, но после се захвана да го успокоява и да оглежда подутия крак. Не откри нищо утешително.