— Поне един месец ще трябва да се оправя — бинтовайки подпухналия крак на животното, каза той. — Аз не съм много силен във ветеринарната магия. Ще докуца до града… а там ще се наложи да го продам.
Вълшебникът пъхна ръка в джоба си и измъкна оттам изтънялата кесия. Погледна вътре и добави:
— И ще трябва да купя нов кон. М-да…
Жребецът наистина докуца до града, а Лапад вървеше пеша. Когато стигнаха портите на града, вълшебникът се поинтересува за адреса на най-близкия ветеринар и най-близкия месар. Конят застана нащрек.
За негово щастие, ветеринарят, след като огледа контузения крак, назова прилична цена и така беше избегната визитата при месаря. Заедно с това, Лапад продаде и каручката с кобилата, после му стана весело и всички отидоха в най-близкия хан. След вечерята и след бутилка вино, вълшебникът стана съвсем благ. За Трикс, Йен и Халанбери беше наета стая, а Лапад тръгна да се „запознае с прословутия нощен живот на Гива“.
Трикс не възразяваше. Момчетата бяха толкова уморени, че на мига се повалиха на леглата. Халанбери заспа моментално и успя само да смъкне обувките си. Аннет приседна на перваза, печално се загледа в дъжда, който се усилваше и се запъти към Трикс, за да пренощува в джоба на мантията му.
Трикс също не издържа дълго. На светлината на единствената свещ, той разглежда известно време книгата „Тиана“, борейки се с изкушението да я отвори и да я прочете. После я пъхна под възглавницата, духна свещта и заспа.
На сутринта Радион Лапад се оказа в стаята, макар Трикс точно да си спомняше, че преди да заспи, беше заключил с резето. Вълшебникът беше мрачен и не му се говореше. По всичко личеше, че запознанството му с нощния живот на града беше излязло несполучливо.
— С хубава карета до Столицата пътят е по-малко от една седмица — съобщи той, без да се обръща конкретно към някого. — Пеша ще ни трябват три седмици, а ако завали сняг — и повече.
— Тук рядко вали сняг — блесна със знания Йен. — Пък и какво са три седмици…
— Вълшебниците не ходят пеша! — гордо отвърна Лапад. — И три седмици… за теб може да са нищо, но за мен, възрастния човек са изряден срок!
Трикс си спомни колко беше получил вчера за конете и за каруцата Лапад и плахо се поинтересува:
— За карета парите няма ли да ни стигнат?
— Вече не — мрачно отговори Лапад.
— Може би, ще трябва да си ги изработим? — наивно попита Трикс.
— Запомни, моето момче, на този свят… е, след ходенето пеша, разбира се, вълшебниците най-малко обичат… да работят! — Последната дума Лапад произнесе с отвращение. — Магьосниците обичат да измислят заклинания. Да се състезават. Дори да воюват! Но да работят…
Той помълча, после добави печално:
— Може би, ще се наложи… Но да помагам на търговците да си въртят далаверите — никога вече! Измий се, оправи си дрехите и отиваме на аудиенция при барона!
— Дрехите ми са чисти — каза Трикс.
— Почисти моите дрехи — нареди Лапад. — И помоли в кухнята за парченце сланина, завий го в някакъв парцал и ми излъскай ботушите до пълен блясък… Да, Трикс! Ти виждал ли си барон Исмунд? Може би той се е познавал с баща ти?
— Мисля, че не — каза Трикс.
— Този Исмунд е много странен — поясни Лапад. — Хората го обичат. Но всички задължително подчертават, че баронът се слави с любовчийство и склонност към хазарт. Хайде, върви да си гледаш работата.
Трикс доста бързо успя да почисти мантията на вълшебника и да лъсне до блясък ботушите му. Все пак класическото образование на младия аристократ включваше много полезни навици, освен танците, четенето на летописи и зубренето на родословни дървета. През това време Лапад се наплиска с вода от легена и се напарфюмира с южни благовония (най-вероятно, от уважение към самаршанския произход на барона).
На Йен и на Халанбери им беше заповядано да се държат прилично, да се разхождат само из оживените места (Лапад зловещо намекна нещо за това, че в Самаршан много високо ценят светлокожите пленници), а вечер да се връщат в хана. Колкото и странно да звучи, това предупреждение изплаши най-много Аннет. Тя попита Трикс, има ли нужда от нея и доброволно се съгласи да съпровожда момчетата.
— Душа на цвете — философски отбеляза Лапад, когато с Трикс излязоха от хана. — Уж непрекъснато им се кара, а всъщност се безпокои за тях. Трябва да признаем, че магическите същества невинаги носят злото в себе си.