— Господин вълшебник, мислите ли, че баронът ще ни помогне? — попита Трикс.
Лапад погледна изкосо ученика си.
— А ти как мислиш? Ако при твоя баща дойдеше… ъ-ъ… известен и уважаван вълшебник и го помолеше за карета, за да стигне до столицата по важна работа?…
— Зависи в какво настроение се намира баща ми — честно отговори Трикс. — Ако е вечер и е във весело настроение, щеше да му даде. Ако пък е сутрин и настроението му е потиснато, щеше да го изгони. Или нещо щеше да го излъже.
— Исмунд не пие въобще — с отвращение каза Лапад.
— Също така, много зависи и от придворните вълшебници — продължаваше Трикс. — Те всичките се имат за много велики. И ако баща ми даде нещо на друг вълшебник, те ще се обидят и да поискат и за себе си…
— Ясно — кимна Лапад.
— Макар че татко беше… добър… — Трикс замълча и извърна погледа си.
Повървяха известно време, без да разговарят, после вълшебникът сложи ръка на рамото му:
— Не се срамувай от сълзите си, ученико. Хубаво е, че обичаш родителите си. Но рано или късно… всички ние сме смъртни…
— С изключение на витамантите — мрачно каза Трикс, срамувайки се от своята слабост.
— Ти би ли искал да видиш баща си такъв като рицаря Арадан? — попита Лапад. — А това дори не е възкръснал мъртвец, а лич… Няма как да излъжеш смъртта!
— Какво има след смъртта? — попита Трикс.
— Мненията са различни — с ентусиазъм продължи разговора Лапад. — Някои учени твърдят, че смъртта е пълно небитие. Друг път! Скалдите пък казват, че след смъртта си, воините получават замъци, тълпа прекрасни девойки и куп слуги, а също така, собствено поле за битки и неограничен брой врагове… това, според мен е доста еднообразно и скучно, нали? Самаршанските мистици вярват, че след смъртта, Висшето божество събира всички грехове на човека и ги закача за краката му, от добрите му дела прави въже, по което човекът трябва да се измъкне през Процепа на Страданието до Планината на Блаженството… като през това време, Висшето божество духа към него, не помня, в кои случаи от горе надолу, а в кои — от долу нагоре…
Трикс, който беше слаб в теологията, така се заинтересува, че сълзите, от които се срамуваше, сами изсъхнаха върху лицето му.
— Нашите жреци са склонни да смятат, че по-рано светът е бил управляван от седемнайсет богове и богини, но всичките те са били различни същности на Висшето божество — толкова разностранно и сложно било то. Един бог управлявал медицината, друг — военното дело, трети — времето и така нататък… Но по някое време на Висшето божество му омръзнало на парче да се меси в хорските работи. То решило да се превъплъти в човек, да изживее един цял живот, пълен с лишения и страдания и по този начин да промени към добро света и човечеството.
— Това случило ли се е?
— И тук няма единно мнение — въздъхна Лапад. — Правоверните смятат, че и сега, след смъртта си, хората попадат в един друг, нов, прекрасен свят. Агийските еретици твърдят, че Висшето божество, превъплътено в човек, известно време живяло сред хората, но така се разочаровало от тях, че напуснало този свят и се захванало със самопознание, а всички хора, след смъртта витаят около Божеството и чакат, докато то приключи със заниманията си. А пък планинските знахари смятат, че то изобщо не се е събуждало и, че нашият живот на този свят е неговият страшен сън. И, че след смъртта, хората се събуждат, без нищо да си спомнят за предишния живот. Добрите хора се раждат красиви, умни и богати, а лошите — уродливи, бедни и глупави. Затова, планинците убиват сакатите, продават бедните в робство и се гаврят с глупаците, защото тези хора са съгрешили страшно в предишния си живот.
— И кой в крайна сметка е прав? — не се сдържа Трикс.
— Знам ли — сви рамене Лапад. — Няколко пъти, великите вълшебници се опитваха да се свържат с Висшето божество с помощта на магия и да разберат какъв е смисълът на живота и какво се случва след смъртта. Първата асамблея на вълшебниците, например, се занимаваше само с това. Веднъж даже, с общи усилия успяха да създадат толкова мощно магическо заклинание, че получиха отговор.
— Какъв?
— Цветът на мушкатото, което стоеше на перваза на единия прозорец се запали и горя в продължение на три дни и три нощи. Върху масата, около която седяха магьосниците, от небето падна морков. А косите на тези вълшебници, които бяха женени, станаха зелени.