— Хубаво. — Лапад тръсна пергамента. — Словото — това е работният инструмент на магьосника и не е важно, с какво е написано — с молив, с мастило или с кръв от сърцето! Словото носи в себе си смисъл, който не се променя от формата! Подчинявайки се на волята на могъщия магьосник, думите върху този пергамент промениха вида си — превърнаха се от щрихи, направени с молив в мастилени линии. Направени с най-скъпото мастило, което съществува на света — направено от дълбоководни сепии и най-висококачествена стипца!
Чиновникът погледна пергамента с леко любопитство. Думите наистина изглеждаха, сякаш написани с мастило.
— Вълшебник, значи… — измърмори той. — Наистина… Така. Цел на визитата — аудиенция. Това звучи някак странно!
— Защо? — напористо попита Лапад.
— Ами… В анкетата се пита каква е целта на вашата аудиенция, а вие отговаряте — аудиенция!
— Излъгал ли съм?
— Но това не е отговор!
— Защо да не е отговор? Ако бях написал „аудиенция?“ с въпросителна, тогава нямаше да е отговор. Щеше да е въпрос. Ако бях написал „аудиенция…“ с многоточие, също нямаше да е отговор, а размишление за целта на визитата. Аз съм написал „аудиенция“. И съм поставил точка. Това е отговорът!
В погледа на чиновника се появи нещо подобно на уважение.
— Кажете, не бихте ли пожелали да постъпите на държавна служба? — попита той. — Баронът има намерение да внедри широко бюрократичната практика в живота на баронството, а след това и в цялото кралство. Мога да ви уверя — пред нас е бъдещето!
— Бъдещето е пред магията! — твърдо отговори Лапад.
Чиновникът се усмихна снизходително.
— Да, да. Разбира се. И все пак, помислете. Имате всички качества за чиновник. Апропо, заплатата съвсем не е лоша, плащате за нощувка в хана половин цена, а след три години хазната ви осигурява жилище. От определен пост нагоре, получавате право на служебна карета със звънче…
— Със звънче ли?
— Да. Така всички ще ви правят път. Уверявам ви, няма да съжалявате!
— Ще си помисля — кисело отвърна Лапад.
— Помислете си, но не протакайте — кимна чиновникът. — Вървете нагоре по стълбите, ще покажете ето този пропуск на охраната и ще ви заведат в тронната зала. Аудиенцията започва след десет минути.
Анкетата, която Радион беше попълнил, чиновникът пъхна в чекмеджето на бюрото си.
— И защо трябваше да пиша всичко това? — попита Лапад.
— В съответното време всичко ще бъде проучено, не се тревожете — усмихна се младшият церемониалмайстор. — Побързайте за приема.
Докато се качваше по стълбите, Лапад беше сериозен и умислен. Едва когато охраната ги заведе в тронната зала, той се поободри.
Тронната зала беше наистина впечатляваща!
Тя беше голяма и кръгла, с изящен трон, с размери точно като за барона и изящна скамейка срещу него, с пищен килим на пода и купол, изрисуван с ярки цветни картини. Бързи коне препускаха по арената, яростни бойни кучета се впиваха едно в друго, мъдри, белобради хора стояха склонени над някакви хитроумни игри, гладиатори със святкащи мечове се посичаха…
— Потвърждение на общата посока на интересите — промърмори Лапад, гледайки към тавана. — Хазарт…
— Това лошо ли е? — Трикс.
— Какво? Не, не… не е лошо. Всички вълшебници са хазартни натури…
Отвори се една от вратите, която водеше към кръглата зала и херолдът обяви тържествено:
— Негово високоблагородие, благородният барон Исмунд, грижовен покровител на народа и верен слуга на Короната!
Лапад и Трикс се поклониха. С лека обида, Трикс си помисли, че той — барон Исмунд трябваше да му се кланя, но потисна тази мисъл и се поклони дори по-ниско, отколкото етикетът изискваше.
— Гости! Забележително! Колко се радвам, когато имам гости… още повече — пътешественици… още повече — вълшебници! — възкликна баронът. — Изправете се, моля ви, изправете се! Да оставим тези церемонии в миналото и да се държим като модерни хора!
Баронът беше невисок, възпълничък, с гладко избръснато лице, добродушни и лукави очи и широка усмивка, която показваше великолепните му бели зъби. Беше облечен свободно, с лека самаршанска нотка в стила, изразяваща се в широки шалвари и свободна риза, спусната отгоре. А може би, просто обичаше да носи широки дрехи като всички пълни хора.