— Радион Лапад — представи се вълшебникът. — Моят ученик, Трикс Соийе.
— Соийе? — заинтригува се баронът. — Не е ли роднина на починалия съхерцог?
— Синът му — кратко отвърна вълшебникът.
— Какъв ужас! — възкликна баронът. — Наследникът на трона е принуден да се скита и да изкарва прехраната си с магия! Вълшебникът добре ли се държи с теб?
Трикс кимна.
— Ами, чудесно — зарадва се баронът. — На какво дължа удоволствието от вашата визита, господин Лапад?
— Ние сме се запътили към негово величество краля — тържествено каза вълшебникът.
— Очевидно, за да търсите справедливост? — попита баронът. — Много разумно, одобрявам!
Той потри доволно ръце и приседна на крайчеца на трона. Помълча една секунда, после се поинтересува:
— А на какво дължа визитата ви?
— На прискърбни обстоятелства по пътя — каза Лапад. Баронът веднага помръкна. — Конят ми счупи крак.
— Какъв кошмар! — възкликна баронът. — Много съжалявам, че конят ви е счупил крак!
— Е, ако трябва да съм съвсем точен, не го е счупил. Удари го — уточни Лапад. — Но трябваше да го продам. А пътят до Столицата е дълъг…
— Искате пари… — въздъхна баронът. — Пари… — Той стана и заснова напред-назад. — Не, няма проблем, пари има и то много. Даже, твърде много. И да помогна на знаменития вълшебник Лобо…
— Лапад! — не издържа вълшебникът.
— Ах, извинете ме! — Баронът махна с ръка. — Аз винаги съм бил слаб по ботаника. Дълг на всеки държавен мъж е да помага на вълшебниците. Вие винаги се отзовавате на нашите скромни молби с такова желание! Поддържате ни във всички тегоби на държавната ни служба, при това, съвсем безкористно…
Лапад запристъпва притеснено от крак на крак.
— Не казвайте нищо! — възкликна баронът. — Няма нужда взаимно да си правим комплименти. Това е суета… Ще ви кажа къде е проблемът, приятелю. Няма да е правилно, ако баронът започне да дава пари просто така. Във време, когато децата от гетото гладуват, когато чираците живеят толкова натясно, когато майсторките на шевици ме молят за нов родилен дом, какво ще кажат те за барона, който ей-така раздава жълтиците?
— Аз бих бил щастлив да предложа своите… нашите услуги на ваше високоблагородие — с огромно усилие изрече Лапад.
— Злато? Безсмъртие? Прогноза за времето? — с интерес попита баронът.
— Е, има и някои области на магията, които не са ни подвластни — измънка Лапад.
— Да, да… Магьосниците предпочитат да мятат огнени кълбета, да изпепеляват градове, да призовават чудовища… — кимна баронът. — Защо не. Тогава… предлагам игра. Нека съдбата реши!
— Шах? — с надежда попита Лапад. — Или карти?
— О, не!
Баронът махна с ръка и показа трите еднакви врати, които водеха извън залата.
— Това е любимата ми игра — каза той. — Зад тези врати… хей, херолде, разпоредете се! Зад две от тях ще има по една коза, а зад третата — карета. Е, карета тук не може да влезе, затова там ще има колело от карета. Бързо донесете колелото! Вие ще посочите една от вратите. Ако там има коза — оставате една година при мен на служба. Ако е карета…
— Тоест, колело — мрачно уточни Лапад.
— Забележката е точна! — съгласи се баронът. — Ако е колело, аз ще ви дам личната си позлатена карета, охрана, готвач и запаси от храна… ех!… Даже вино от собствената изба! И ще ви откарат до Столицата.
Лапад се намръщи и каза:
— Страхувам се, господин барон, че при тези условия…
— Поразени сте от добрината ми! — възкликна баронът. — И, разбира се, няма да рискувате да ми нанесете оскърбление като ми откажете!
Лапад замълча. Баронът грейна.
Трикс преглътна, защото гърлото му внезапно пресъхна и направи крачка напред:
— Ваше високоблагородие!
— Наричай ме просто, „мой бароне“! — каза Исмунд. — Двамата с теб сме благородни люде.
— Мой бароне, поверете ми процедурата по избора — каза Трикс. — За господин Лапад това е прекалено лесно изпитание, няма да е честно, ако той направи избора.
Лапад облещи очи, но не каза нищо.
— Нямам нищо против — бързо каза баронът. — Но внимавай, младежо, само без магии! Моите магьосници ще следят хода на играта… и, честно казано, те отдавна следят какво става през отворите в тавана и стените.
— Никакви магии — съгласи се Трикс. — Само бих предложил съвсем мъничко да променим условията.