— Да? — поинтересува се баронът.
— Нека сляпата случайност не попречи на играта. Ако искате, аз ще позная десет пъти поред, за да няма равен брой познати и непознати резултати. Ако повече пъти излезе коза — ще ви служим цяла година. Ако позная повече пъти колелото — ще заминем.
— Да направиш девет опита? — Баронът се разсмя. — С най-голямо удоволствие, момчето ми!
Лапад се обърна рязко към Трикс, прегърна го и изсъска в ухото му:
— Да не би да се побърка! Имаме един шанс на три да победим! Ако направим девет опита, със сигурност ще загубим! Това е елементарна математика!
— Недейте да ми благодарите, учителю! — високо отговори Трикс, освобождавайки се от яката прегръдка на учителя си. — И още едно уточнение, господин Исмунд. Когато посоча вратата, ще останат още две, нали така?
— Да.
— След като си избера една от вратите, вие бихте ли могли да отворите една от двете? Тази, зад която със сигурност има коза. След това аз ще си помисля и може би ще сменя избора си с третата, която още не е отворена.
— Това какво ще промени — попита Исмунд.
Трикс не отговори.
— Така… — Баронът се замисли. — Така… тук има някаква хитрост… Ако се замисля… Ти не си глупав! Не си… Когато избираш между три врати, шансът ти е три към едно. Ако аз отворя една от вратите — тази, зад която има коза, шансът ти вече ще е две към едно. Тоест, нашите шансове ще се изравнят. Ти можеш да смяташ! Можеш! — засмя се той.
Трикс скромно премълча.
— Добре, кимна баронът. — Затова, че добре владееш аритметиката, съм готов да приема предложението ти. Какво ще кажеш, да не усложняваме нещата? Да играем с две врати? Коза и колело. Така е по-честно.
— По-добре да е по-сложно — каза Трикс.
— Уважавам такива решения — кимна баронът. — Това ми харесва. Истинският играч не бърза да приключи играта! В играта, както и в любовта, скоростта не е най-важна!
Към барона се приближи херолдът и нещо му пошепна.
— Свалили са колелото и са го донесли — баронът потри ръце. — Е? Да започваме!
— Ти наистина си откачил — тихо каза Лапад. — Както и да е… Едно към две… По-добре да си ходим пеша!
— Господин вълшебник, доверете ми се! — пошепна Трикс.
Лапад въздъхна.
— Край-край-край! Всички условия са приети! — весело каза Исмунд. — Всичко е абсолютно честно! Няма измама! Сега или никога — коза или колело! Обичам такива игри! Избирай!
— Тази — Трикс посочи напосоки лявата врата.
— Прекрасно, кимна баронът. — И така-а…
После отиде при вратите и надникна зад всяка една. Отвори средната и попита:
— Оставяш ли същата врата или я сменяш?
Лицето на барона беше абсолютно непроницаемо.
— Сменям я — каза Трикс. — Отворете дясната.
Баронът повдигна рамене отвори дясната врата. Зад нея лежеше на земята колело от карета.
— Провървя ти — каза той. — Не трябваше да предизвикваш съдбата, трябваше да изиграем само една игра… Хей, сменете местата!
Зад затворените врати се чу суматоха.
— Коя врата си избираш?
— Отново лявата — каза Трикс.
Баронът отново надникна и отвори дясната врата.
— Сменям я с тази по средата! — каза Трикс.
Колелото се оказа зад средната врата.
— Върви ти — каза баронът.
След като Трикс позна за трети път, баронът се позамисли.
— Ти познаваш по лицето ми — каза той. — Чувал съм за такива тънки физиономисти!
— Нека завържат очите ми, мой бароне! — предложи Трикс.
Баронът лично завърза очите на Трикс, след което играта беше подновена.
— Сменяме — след всеки опит отвръщаше Трикс. — Сменяме. И пак сменяме. И пак сменяме вратата!
След като резултатът стана 6:3 в полза на Трикс (сладката бяла козичка се появи зад вратата само три пъти, а шест пъти Трикс позна за колелото), баронът повика херолда.
— Донеси вино — разпореди той. — Предстои ни дълъг и труден бас.
— Ама нали вече станаха девет… — опита се да каже Трикс.
— Аз как се съгласих на твоите условия! — възмути се баронът. — И ти ще отстъпиш! Предстои ни серия от сто опита.
Зад вратата някой тежко въздъхна.
— Да — трева за козите, а за слугите — камшик! — кресна баронът. — Не, изобщо сменете тези слуги! И ги сменяйте на всеки десет тура!