— Не, трябва да се брои и отворената врата — запъна се Трикс. — На мен ми го разказа един слуга на баща ми. Не точно за врати, разбира се. Той играеше така на „тука има — тука няма“. Три чашки и едно топче под едната.
— Да, това е една стара и не особено уважавана самаршанска игра — кимна Лапад. — Зависи само от ловкостта на ръцете.
— Не е вярно! От математиката! Когато я играеш, посочваш една чашка. Този, който води играта вдига другата — ако топчето е там, той вече е спечелил. А ако е празно, пита — ще смениш ли? Никой не сменя, защото всички си мислят, че няма значение. Обаче има!
— Няма как да има! Две врати…
— Не две, а три! — Трикс така се увлече, че започна да вика срещу Лапад. За щастие и Лапад, разгорещен от спора, не обръщаше внимание. — Три, под едната е топчето!
— Кое топче?
— Малкото! Не, не може да бъде. Топчето е под чашката, а зад вратата има каруца!
— Карета!
— Добре, карета!
— И не е карета, а колело! Недей да ме объркваш! — кресна Лапад.
— Къде е разликата?
— Наистина, къде е? Ти защо печелеше?
— Защото избирах от три врати — две, а глупавият барон — от една! Аз имах повече шансове!
— Ама защо да са повече? — изви Лапад. — Ти избираш между две врати, а третата е отворена. Зад едната врата има колело, а зад другата — коза. От твоя избор, местата им не се сменят. Ти не знаеш кое къде е. Шансовете ти са един към един! Но ти печелеше в два от трите случая. Защо?
— Защото това е аритметика!
Лапад се обърна и с твърда крачка пое към хана. Трикс ситнеше виновно след него. Той честно се беше опитал да обясни всичко, но Лапад не можа да го разбере. Това се случва често — хората, които се справят с буквите, не се разбират с цифрите.
Когато се върнаха в хана, Лапад мълчаливо взе от стойката три глинени чаши за пиво, а след това, усмихвайки се хитро, купи от кръчмаря две шишета пиво и една — със силна настойка. В стаята той напълни и трите чаши, затвори очи, и го разбърка. След това, с хитра усмивка, посочи едната.
— Смятам, че в тази чаша е настойката! — заяви той. — Трикс, махни една от чашите с пиво!
Трикс подуши чашите и отмести една.
— Това е прост нагледен експеримент — поясни Лапад. — Искаш да кажеш, че ако сменя избора си, ще пия настойка ли?
— Да, шансовете това да се случи стават повече от два пъти по-големи — печално каза Трикс.
Лапад отпи. Намръщи се, избърса уста с ръкава си и нареди, експериментът да бъде повторен. Той се спря едва след десетото отпиване.
— Да се смесват силни напитки с пиво е вредно за здравето — призна той. — Да, ти си прав! Но все пак не разбирам защо е така… защо? Събуди ме след два часа — ставайки и запътвайки се към леглото си, заповяда вълшебникът. — Или дори след три… Тук със сигурност е скрита някаква ужасна, разкъсваща разума тайна…
— Аритметика — упорито повтори Трикс.
Но Лапад вече не го слушаше. Седем яки глътки от настойката и три глътки пиво свършиха работата си — умореният и пренапрегнат вълшебник дълбоко заспа.
Трикс взе едната от недопитите чаши и седна до прозореца.
5
Може барон Исмунд и да не беше най-добрият човек, но той държеше на думата си. Същата вечер огромната карета на барона с четири впрегнати коня пое към Столицата. Придружаваха я четирима стражари със суров вид, на капрата седяха двама кочияши, готвачът също не беше забравен. Разделена на две части — за господарите и за слугите, каретата се движеше не много бързо, но много меко. Лапад и Трикс се бяха разположили в господарското отделение на каретата, където имаше две диванчета и маса. Зад стената, в по-скромното помещение пътуваха готвачът, Йен и Халанбери, и Аннет, която се присъедини към тях. Имаше и малка вратичка, която позволяваше да се преминава от едната, в другата част на каретата.
В каретата имаше и малка печка, която отопляваше двете и части (кюнците минаваха под капрата, топлейки кочияшите). Лапад огледа придирчиво каретата и остана доволен.
— Това е къде-къде по-добре, отколкото да ходим пеша. Добре, че успя да преметнеш барона…
— Ама аз…
Лапад се намръщи.
— Знам, знам… Аритметика. Убеди ме. Но така и не разбрах какъв е номерът.
— Всичко е много просто — каза Трикс. — Представете си, че не баронът отваряше втората врата. Представете си, че съм избрал и посочил тази врата, която със сигурност съм решил да не отварям, а след това отварям другите две. Ето ви шанс две към едно!