— А… — каза Лапад. — А! А!!!
Вълшебникът се плесна по челото.
— Как веднага…
Трикс, който най-накрая се отърва от неприятното обвинение в мошеничество, въздъхна облекчено и се усмихна.
— Ти си юнак момче — каза Лапад. — Майсторски го преметна. Ти, ученико, направи следващата си стъпка към усвояването на професията на вълшебника.
— Коя? — учуди се Трикс.
— Когато ти прояви интерес и склонност към магията, аз те произведох в хвалач. Когато се справи самостоятелно с нелеката задача и майсторски използва магията — стана подавач. А сега, когато разбра, че не всичко е подвластно на магията, че понякога вълшебникът трябва да използва главата си и да победи без никакво вълшебство, минаваш в третата, най-висока степен на учението. От този момент ти ставаш помощник!
Потресен от неочаквано бързото си кариерно развитие, Трикс чак подскочи и едва не удари главата си в ниския таван на каретата.
— Сега твоят Айпод ще стане още по-голям, а жезълът ти ще стане почти колкото моя. Ще получиш и правото да заговаряш хората преди мен и да изискваш своя дял от наградите, които получаваме. Малка част, разбира се. В разумни граници — Лапад се прокашля. — Засега аз ще бъда твоя разум.
— Господин учител… а как помощникът става истински вълшебник? — попита Трикс.
— Това ще ти кажа едва когато станеш вълшебник. — Лапад помисли малко и подчерта: — Ако станеш.
Трикс седна и погали Айпода. Каза замислено:
— Всъщност, аз за втори път свърших работата си като вълшебник, но без помощта на магия! Първия път беше с мелничаря и тримата му сина.
— Помня — каза Лапад. — Но тогава още не беше станал подавач. А е малко прекалено хвалачът да прескача званията и веднага да стане помощник. И изобщо — каза той, лягайки на дивана — никога на пречи първо да се убедиш, че ученикът ти наистина е научил нещо. Когато се случи само веднъж, може да е просто случайност…
Той се прозина и задряма.
Трикс седеше на диванчето и размишляваше. Лапад бързо започна да похърква и беше ясно, че въпреки ямите по пътя, от които не можеха да ги спасят даже хубавите ресори, вълшебникът имаше намерение да спи чак до сутринта. На Трикс изобщо не му се спеше. Зад тънката стена, която отделяше помещението за слугите се чуваха веселите гласове на Йен и готвача — младо момче, което много се радваше на пътуването до Столицата, още повече — в такава необикновена компания. После затропаха някакви съдове и съвсем скоро замириса вкусно на печена кокошка. Единият кочияш тихо подхвана песен за пътя, за прахоляка, за мъглите, за студовете, за тревогите, за степните треви, за враните в небето и за убитите другари-разбойници, за майката, която чака вкъщи сина си… песента беше толкова протяжна и тъжна, че на Трикс му се доплака.
Ех, ако можеше сега да отвори вратата и да остави вълшебникът да си похърква самичък, да отиде при слугите, да излапа една кокоша кълка, да си поприказва с Йен… Но дали такова поведение прилягаше на един помощник — без пет минути вълшебник, на един сериозен и важен човек?
Вратата изскърца и в процепа се показа главата на Халанбери.
— Аха, ти не спиш — удовлетворено каза той. — Ела да ядем кокошка. Много е вкусна!
Заради етикета, Трикс се замисли за две секунди. Може и една да беше. След което скочи, духна пламъка на фенера, така че да е сигурно, че Лапад няма да се събуди и се вмъкна в кабинката на прислугата.
— Нашите почитания за господин ученика на вълшебника! — протягайки към него опечена кокоша кълка, по която се стичаше ухаещ сок, каза готвачът. Той беше съвсем млад, явно наскоро беше преминал от групата на чираците към истинските готвачи.
Трикс взе кокошата кълка и с удоволствие я захапа. Пробуча:
— Много вкусно… Казвам се Трикс.
— Аз се казвам Дакс. Тази чаша с вино от избите на барона, е за господин Трикс. — Готвачът му връчи чашата. — Баронът не пие, но вината му са отлични. Някои твърдят, че към птичите меса се поднася бяло вино. Пълна глупост! Към птица, печена върху въглени, най-добро е червеното!
Трикс с удоволствие отпи от виното. Йен също държеше чаша с вино и парче кокошка, а на Халанбери като на малолетен, вино не му се полагаше.