— Добре ли сте тук? — стараейки се да говори солидно (на което пречеше сокът, който се стичаше по ръката му и пълната уста с чудесно месо), попита Трикс. — Не ви ли е тясно?
Халанбери, на когото много му се говореше, с огромна радост се зае да демонстрира как е устроено помещението за прислугата — три тесни койки, една над друга, снабдени с ремъци, за да не изхвърчи някой, шкаф с провизии, малка плоча върху печката. През това време, готвачът се зае да пече следващата порция от кокошката. Димът излизаше през едно хитро направено прозорче.
— Аз не исках да ставам готвач — продължавайки започнатия разговор, каза Дмак, когато Халанбери се умори и утихна. — Бях в гилдията на майсторите на колела. Баща ми прави колела за карети, на тази колелата, впрочем, той ги е правил. И зъбчатите колела на часовника, който е на кулата на княжеския дворец в Дилон, той ги е майсторил. И малките колелца на ключалките са негова работа. Всичко, което е кръгло и се върти е наше дело. Беше време, когато нашата гилдия отговаряше и за копчетата! Само че шивачите откупиха патента, защото доказаха в княжеския съд, че копчетата, макар и да са кръгли, не се въртят, а стоят зашити. И започнаха сами да ги правят. Такива ги натвориха — техните копчета станаха и триъгълни, и квадратни, и изпъкнали… Пу, това не са копчета, а истински срам!
— Каква интересна работа! — възкликна Трикс. В тяхното съхерцогство имаше, разбира се, представителство на гилдията на майсторите на колела, но той самият никога не беше вниквал в тънкостите на техния занаят.
— Много интересна — потвърди готвачът. — Тя, между другото е и много философска. Колелото е кръг, а кръгът е символ на вечността, а вечността — това е всемирът. Така че, когато изработваш колело, работиш за вечността!
Той размаха ръце толкова енергично, че изпусна кокошето крилце върху жарта и припряно започна да го вади.
— Никога не бих се замислил — призна си Трикс. — Гледай ти… А защо стана готвач?
— Изгониха ме — наведе глава Дмак. — За проекти, които уронват престижа на гилдията.
— Какви? Квадратно колело ли? — пошегува се Трикс.
— Не, какво говориш?! — възмути се Дмак. — Аз обичам да си похапвам. Особено кокошка върху жарава.
Трикс изгледа със съмнение високото и слабо момче, но нищо не каза.
— А какво е важно за кокошката върху жарава? — попита Дмак. — Да се пече равномерно, от всички страни, за да не изгори. И аз измислих едно такова нещо — две колела на една ос, с шишове. На шишовете нанизваш кокошките, слагаш цялата джаджа на две подпорки над жарта, въртиш ръчката на оста и месото се пече. Бързо и равномерно!
— И какво, не проработи ли? — попита Трикс.
— Работи, как да не работи — огорчено каза Дмак. — Но нашите хора се възмутиха и казаха, че това е недостойно приложение на великата идея на колелото. Отпратиха ме в гилдията на готвачите. Те пък в началото се зарадваха, но после се… уплашиха. Защото така излиза, че всеки глупак може вкусно да приготви печена кокошка! Колко готвачи ще се разорят! И… казаха, че ще се готви по старому…
Той подаде на Трикс още едно парче месо — поизгоряло, но вкусно.
— Правилно са ти казали, млади човече — през вратичката се промъкна Лапад. — Абсолютно правилно.
Вълшебникът огледа внимателно помещението, повдигна полите на мантията си и влезе вътре. Седна на табуретката, която Халанбери мигновено беше освободил и продължи:
— Не исках да преча на младежта да се забавлява, но ухаеше прекалено вкусно…
Дмак бързо му протегна парче кокошка и чаша вино.
— Аха — каза Лапад. — И как ухаеше кокошката, приготвена с помощта на колело?
— Незле — въздъхна Дмак. — Но можеше да се приготвя много бързо и в големи количества.
— И защо? — възмути се Лапад. — Ех, младост… иска ви се всичко да е колкото може по-бързо. Ти само си представи — из целия град наредени сергии, до тях малки печки, а над печките — твоето колело. И всички си купуват печена кокошка.
— И кое му е лошото? — изуми се Дмак. — Защо хората да не се нахранят бързо?
— Яденето е обстоятелствен процес и не търпи бързане — глозгайки кокала, каза Лапад. — Това предполага, че хората сядат на маса, общуват, хранят се, пият вино или пиво. След дълга и вкусна трапеза, след интересна беседа човек става от масата просветлен и умиротворен. А какво ще стане, ако се внедри твоето изобретение? Ти през цялото време повтаряш думата „бързо“. Това е една много опасна дума! Ти сигурно си изобретил и други подобни неща?