Трикс не продължи да разпитва, а също се зае да се оправя — издуха си носа, почовърка с нокът засъхналото петно от яйчен жълтък на ръкава си, взе парченце канела и също я сдъвка. Не беше вкусно.
Най-сетне дойде и техният ред. Офицерът от стражата, едър мустакат мъж с белег върху лицето, с тежки стоманени доспехи и с меч на кръста, приближи каретата, присви очи и погледна герба. Гръмко произнесе:
— Каретата на барон Исмунд… Така, така… Кой идва в Столицата?
— Великият вълшебник Радион Лапад с ученика си — надменно отговори Лапад. — По важна работа.
Името на вълшебника наистина произведе ефект, само че абсолютно неочакван. Офицерът вдигна ръка и до него на мига дотичаха десетина стражари. Без да обръщат внимание на останалите гости, те заобиколиха каретата и избутаха встрани стражите на Исмунд.
— С вас, Радион Лапад, пътува ли ученикът ви, Трикс Соийе? — осведоми се офицерът.
Кой знае защо, Трикс изобщо не се зарадва на факта, че офицерът знае името му.
— Да — кратко и вече без грам високомерие отвърна Лапад. — Какво всъщност…
— В името на крал Маркел — кресна офицерът. — Вълшебнико на име Радион Лапад, вие и вашият ученик, който нарича себе си Трикс Соийе, вие сте задържани по специално кралско разпореждане! Мълчете и не произнасяйте нито дума, без разрешение! Оставете магическите книги в каретата! Стойте и не мърдайте!
Няколко стражари вдигнаха арбалетите си и се прицелиха в каретата. Кочияшът на капрата изруга силно и възхитено — явно не виждаше опасност за себе си, но щеше да има какво да разказва. Стражите на Исмунд, объркани от това, което се случваше, бяха отстъпили встрани. На тях не можеха да се надяват.
— Специалната стража, насам! — командваше през това време офицерът. — Бързо!
Паникьосан, Трикс се хвана за гърдите и напипа книгата, която висеше там. Аннет усети опасността и се шмугна в джоба му. Халанбери беше лапнал палеца си.
Йен обаче…
Един миг той стоя с отворена уста, а след това хвана Трикс за ръкава и засъска:
— Сваляй мантията! Бързо сваляй мантията!
— Какво ти става?! — смая се Трикс.
— Глупак! Ще те затворят в тъмница!
Без излишни приказки, Трикс смъкна мантията и намъкна куртката на Йен.
— Жезъла и книгата!
— Айпода няма да ти дам! — възмути се Трикс. — Жезъла можеш да вземеш…
Лапад явно чуваше суетенето и шепота зад себе си, но стоеше без да помръдне като каменно изваяние.
Трикс закопчаваше куртката, за да скрие Айпода и погледна към Дмак, който гледаше това спешно преобличане през отворената вратичка.
— Аз съм Йен — слугата! — обясни той. — Разбра ли?
— Че аз никога не съм ви виждал и не ви познавам, изобщо не ми е работа! — възмути се Дмак и затвори вратата.
Докато чакаше специалната стража, офицерът видимо нервничеше. Но ето, че се чу конски тропот и пляскане от локвите. Дотичаха още петима войници. Всички бяха като след специален подбор — с тъпи лица на селяни от най-затънтените краища, където беше позволено да се женят за сестрите си, със странни шлемове, които скриваха ушите им. Ако се съдеше по шума, който вдигаха, тези стражари не чуваха нищичко. А ако се съдеше по изцъклените им погледи — нищо не разбираха.
Офицерът направи заповеднически жест към каретата и нареди:
— Лапад и Соийе, веднага излезте от каретата! Жезлите дръжте високо и не ги пускайте на земята! Не говорете!
Вълшебникът отвори вратата на каретата и излезе тежко под дъжда. След него се измъкна Йен, като хвърли към Трикс уплашен, но едновременно с това горд поглед.
— Лапад? — офицерът насочи пръст към вълшебника.
Лапад кимна.
— Запушете устата му! — изкомандва офицерът. — Завържете ръцете му! Соийе?
Йен кимна.
— Запушете и неговата уста и завържете ръцете му!
— Защо ще връзвате детето? — неочаквано надигна глас кочияшът. — Не е редно…
— Това не е дете, а опасен държавен престъпник! — Лицето на офицера почервеня. — Няма защо да ме упреквате!