— Какво ще обичате… — келнерът — рядко занятие за мъж, но казват, че в Столицата това е прието — внимателно огледа Трикс. Една след друга, от устата му изчезнаха думите „момче“, „хлапе“ и „младежо“ и прозвуча напълно достойното: — … млади господине?
— Стая — каза Трикс. — С брат ми и баща ми — той притисна към себе си Халанбери, който изплашено се криеше отзад — пристигнахме в Столицата. Той е търговец на риба от баронството на Галан. Но татко веднага замина… — Тук Трикс направи пауза и в гласа му прозвуча нотка на неодобрение — по работа. Нареди на мен и на брат ми да отседнем тук.
— Разбирам — кимна келнерът. — Да, наоколо е пълно с… работа. За един уважаван търговец. Вървете при Лоя.
Лоя се оказа една не много млада жена, която помагаше зад бара. Трикс разказа историята за втори път и сега тя прозвуча доста по-стройно, а в очите на жената се появи леко съчувствие:
— А имаш ли пари, сине на търговеца? Нашето заведение е прилично заведение.
— Имам — въздъхна Трикс. — Колко струва стаята?
— Десет монети на ден, парите предварително.
Трикс извади от джоба си тежките медни монети и започна да брои.
— Ще платя за три дни. Може ли?
— Трябва! — Жената веднага се развесели. — Татко ви май не бърза да си свърши работата?
— Три дни — със сигурност… — пошепна и поверително Трикс.
— За тези пари имате и пансион — великодушно реши Лоя. — Закуска, вечеря и през деня — чай с банички. Както се полага.
Монетите преминаха от стойката в ръката на Лоя, а от нейната ръка — към един навъсен мъж, който я смени зад бара. Лоя поведе Трикс и Халанбери нагоре по една скърцаща стълба към третия етаж. По дългия коридор имаше толкова много врати, че веднага се разбираше колко са големи стаите в „Трите весели гарвана“. Но беше светло — светеха две запалени свещи — чисто и даже тихо, само иззад една от вратите се носеше могъщо хъркане.
— Рицарят Аграмор спи преди турнира — каза Лоя. — При нас идват всякакви хора, случва се и барони да отседнат… Ех, дечица… моят баща също обичаше да изчезва по работа, когато идваше в Столицата… а след това си го получаваше от майка ми… Ето я вашата стая.
Тя връчи на Трикс ключа и го предупреди:
— Ако го изгубиш, ти ще сменяш бравата. А тя струва десет монети. Така че недей да го губиш.
— Няма — обеща Трикс.
— Когато огладнеете, слезте долу, ще ви нахраня. — Тя връчи на Трикс една свещ, с майчинска загриженост потупа по главата Халанбери (той веднага направи умилена физиономия) и си тръгна.
Трикс отвори вратата, двамата с Халанбери влетяха вътре и трескаво се заключиха — първо с ключа, след това и с резето, сякаш да се скрият от Столицата, която ги беше приела толкова враждебно. Веднага щом резето щракна, Халанбери захлупи с шепи лицето си и започна да хлипа.
— Какво има? — учуди се Трикс.
— Мъчно ми е за вълшебника-а-а!! За Лапа-а-ад!
— И на мен ми е мъчно — кимна Трикс, оглеждайки стаята. Беше малка, но с прозорец, който гледаше към улицата, две легла, с чисти нощни гърнета и малка масичка, върху която имаше глинена вазичка с жълто цвете. От джоба на Трикс се показа Аннет, погледна съчувствено към Халанбери, подуши с нос, литна и кацна върху цветето. Събра прашеца от тичинките и промърмори:
— Поне някаква вечеря…
— Сега им изпълняват присъдите — продължаваше да хленчи Халанбери. — Ще ги обесят, ще им отрежат главите и ще ги пуснат във врящо олио!
— Толкова сложно? Защо? — порази се Трикс.
Халанбери се замисли и за миг престана да плаче. След това каза уверено:
— За страх! Аха. За страх на останалите врагове!
Трикс въздъхна, свали куртката на Йен, окачи я грижливо на гвоздея до вратата и каза:
— Недей да приказваш глупости. Лапад е велик магьосник, той ще се измъкне. Обаче, колко съм подценявал Йен!
— Какво ти става? — попита Аннет.
— Та той влезе вместо мен в тъмница! — възкликна Трикс. — Какво благородство от страна на момче с нисък произход! Предана постъпка на верен оръженосец… както… както Атрей Кимиан смени…
— Да бе, много благородна постъпка — фръцна се Аннет и засвети леко от възмущение. — Момчето просто си е мечтало да се окаже на мястото на истински съхерцог. Дори и само за миг. Дори и в тъмница. Дори да му отрежат главата и да го сварят в олио.