— Що за глупости? — учуди се Трикс. — Какво толкова има в това, да си съхерцог?
Халанбери и Аннет весело се разсмяха.
— Аха, и ти ли смяташ така? — попита Трикс.
— Разбира се! — кимна момчето. — Йен… той е такъв. Той те обича, аха. И винаги е казвал, че ти е благодарен. Но винаги страшно му се е искало да бъде аристократ. Сега успя да прояви благородството си и да осъществи мечтата си!
Трикс легна на леглото (дюшекът се оказа твърд и неравен, но след тръскането в каретата, това не го смути). Промърмори:
— Много странно. Излиза, че човек може да постъпи благородно не само от високи подбуди, но и от лоши подбуди?
— Аха — каза Халанбери. — Аз веднъж излъгах, че съм изял всички фурми, макар че сестра ми ги беше изяла. Много важно, че ме набиха! Затова пък, Тиана цял месец ми носи сладки… после спря…
— А може да извършиш лоша постъпка от благородни подбуди — продължаваше да разсъждава на глас Трикс.
— Аха — отново каза Халанбери. — Аз виждах, че и на Тиана й се яде сладко, но всичко изяждах. И защо, мислиш? Защото тя самата се оплакваше, че е надебеляла.
— Щом като знаеш всичко — възмути се Трикс — можеш ли да ми кажеш защо арестуваха Лапад и Йен… тоест, Лапад и мен?
На този въпрос не можеха да отговорят нито мъдрият за възрастта си Халанбери, нито похапващата цветен прашец Аннет. И самият Трикс, разбира се, не знаеше отговора.
А отговорът беше съвсем наблизо. На една ръка разстояние. Достатъчно беше да се протегне и да разтвори книгата със заглавие „Тиана“.
Но на изпълненият с благородство Трикс, дори в този тежък миг и през ум не му минаваше да постъпи по този начин.
Четвърта част
Трикс търси себе си
1
Цяла нощ Трикс сънува някакви глупости: ту злия витамант Гавар, който бродеше по дъното на океана, разгонваше с меча си акулите и заплашваше Трикс с юмрук, ту добрия вълшебник Лапад, когото бяха затворили на върха на висока кула и който седеше там сам-самичък. Ту верния оръженосец Йен, на когото отсичат главата, а след това варят тази глава във врящо олио, а главата крещи и ругае неприлично.
А най-ужасното и вълнуващото му се присъни призори.
Присъни му се княгиня Тиана. Изглежда и тя, като лейди Кадива беше без дрехи, защото се прикриваше с огромна книга със заглавие „Тиана“. Но от книгата стърчаха голи крака и ръце, което беше достатъчно Трикс да се изчерви дори в съня си.
— Колко още ще бъда книга, тъпако! — крещеше Тиана. — Веднага да ме освободиш!
При което тя размаха крака и ръце, книгата падна и от уплаха Трикс стисна очи толкова силно, че се събуди, но не можа веднага да отвори очи, а се наложи да ги разтвори с ръка.
През прозореца вече влизаше сивата зимна утрин, а в стаята беше ужасно студено. На съседното легло, свит на кълбо спеше Халанбери, завит не само с одеяло, а и с куртката на Йен. От затворената чашка на цветето се подаваше босата пета на Аннет, което подсети Трикс за съня му и го накара за втори път да се изчерви.
Трикс напипа книгата под възглавницата, отвори я предпазливо и погледна последната страница.
Сърцето му подскочи, когато прочете големите букви:
„КОЛКО ОЩЕ ЩЕ БЪДА КНИГА, ТЪПАКО! ВЕДНАГА ДА МЕ ОСВОБОДИШ!“
— Ставай, Халанбери! — викна Трикс. — Аннет, събуждай се!
След няколко минути, той успя да разбута Халанбери и да изтърси Аннет от цветето.
— Тиана ме ругае! — оплака се Трикс. — Нарича ме „тъпак“ и иска да я освободя…
— Време беше — прозина се Аннет. — На кое момиче няма да му писне да до разнасят върху нечии момчешки гърди в кадифена торбичка…
— Така ли го разбираш! — възкликна засегнато Трикс. — Специално го направи, нали? Че Тиана да ми се разсърди?
Аннет се смути.
— Не, не, какво говориш… Аз изобщо бях забравила за нея…
Трикс хвърли унищожителен поглед към феята, после погледна към Халанбери, който най-сетне беше заел седнало положение, макар че все още беше увит в одеялото.
— Сега какво, да я пускаме ли? — попита той.
— Аха — кимна Халанбери. — Може би. Но аз бих почакал…
— Защо? — ужаси се Трикс. — Тя ще се разсърди още повече!
— Аз четох една история за един джин… Него го затворили в стомна и го пуснали в морето. Джинът в началото казал, че ще изпълни желанието на този, който го освободи. След една година казал, че ще изпълни три желания. След това се ядосал и казал, че ще го убие. А след това казал, че ще убие освободителя си, всичките му роднини и ще разруши един цял град… А след сто години му станало толкова самотно, че се заклел вечно да служи на своя освободител!
— Не мога да чакам сто години… — Трикс съвсем се обърка. — По-скоро ще дочакам Тиана да ме убие на място… А как свършва тази история?
— Как, как… — Халанбери се почеса по крака, потрепери от студа и се зае да обува обувките си. — Едно момче отишло да се къпе, намерило стомната и пуснало джина.
— И той започнал да му служи вечно?
— Не, джинът убил момчето, убил и роднините му и разрушил града. Защото джиновете са коварни и не спазват обещанията си. Това е такава… поучителна история. За да не отварят децата всякакви бутилки и стомни без нужда!
— Трябва да освободим Тиана — реши Трикс. — Нищо не може да се направи…
Той постави книгата на земята и се намръщи, съчинявайки заклинание. И изведнъж отново се изчерви.
— Нещо сякаш непрекъснато те втриса — забеляза Аннет. — Да не си се простудил, мили?
— Тиана! — изстена Трикс. — Тя… тя, такова… тя… когато я превръщах в книга…
— Да, да?… — настоя Аннет.
— Ами… обувките и изхвърчаха… и останаха там… също и панделката и… и… ъ… роклята и…
— Значи сега е гола? — без заобикалки каза Аннет и се разсмя, колкото и глас държеше. — Да, господарю мой, би било неразумно сега да я превръщаш обратно. Може да стане конфузно.
— А какво да правя? — объркано попита Трикс.
— Направи й дрехи — сядайки на края на табуретката и махайки с крачета, каза феята. — Рокля, бельо, това-онова…
— Вълшебникът трябва точно да си представя това, което сътворява — смутено каза Трикс. — Е, добре… ще се опитам. И така… — Той се изкашля. — Както на скъпоценния диамант му трябва достоен обков, така и на прекрасната млада княгиня й трябва рокля. Тя се появи веднага, подчинявайки се на заповедта на магьосника. Роклята беше такава, от розово кадифе… като торба с дупки… отдолу имаше голяма дупка, за… за краката… отгоре — по-малка, за главата… освен това и ръкави, като тръби от кадифе, там се пъхат ръцете… накрая имат дантели… около дупката за главата също има дантели… и всичко това е богато избродирано…
— Майчице! — изпищя Халанбери и се качи на леглото.
— Голяма работа… — Аннет литна нагоре и увисна над появилата се рокля. — М-да… ти виждал ли си някога рокля?
— Разбира се! — избухна Трикс. — Много пъти!
— В общи линии мога да се съглася — продължи феята, след кратък размисъл. — Роклята представлява торба с дупки за краката, ръцете и главата… — Тя се закиска, но отново стана сериозна. — И дантели… че как, без дантели… Но това е… Това е кадифен чувал за картофи! При това, с дупки! И с дантели!
— Е, аз не съм шивач — призна Трикс. — Трябва да знаеш как е направено това, което сътворяваш. Аз мислех… Да го направя ли по-малко? Или да стесня ръкавите?
Феята огледа със съмнение купчината кадифе, която се търкаляше по пода.
— Не, Трикс. Не мисля, че това ще помогне. А и като си помисля как си представяш нещата от дамския гардероб… Не, по-лесно е да купим рокля!
— И как ще стане това? — Трикс ококори очи. — Ще отида при някой шивач и ще го помоля да ушие една рокля.
— И бельо — изсумтя феята. — Да, особена поръчка… Знаеш ли какво! Защо не й купиш момчешки дрехи?
— Обещах на Тиана да не я превръщам в момче! — уплаши се Трикс.
— Няма! Просто ще облече момчешки дрехи. Тя вече го е правила, нали така? Когато избяга от двореца. Повярвай ми, в Столицата ще бъде по-безопасно за нея, ако прилича на момче.
— Това е така — ободри се Трикс. — Ще отида да потърся шивач!