— Защо? — ужаси се Трикс. — Тя ще се разсърди още повече!
— Аз четох една история за един джин… Него го затворили в стомна и го пуснали в морето. Джинът в началото казал, че ще изпълни желанието на този, който го освободи. След една година казал, че ще изпълни три желания. След това се ядосал и казал, че ще го убие. А след това казал, че ще убие освободителя си, всичките му роднини и ще разруши един цял град… А след сто години му станало толкова самотно, че се заклел вечно да служи на своя освободител!
— Не мога да чакам сто години… — Трикс съвсем се обърка. — По-скоро ще дочакам Тиана да ме убие на място… А как свършва тази история?
— Как, как… — Халанбери се почеса по крака, потрепери от студа и се зае да обува обувките си. — Едно момче отишло да се къпе, намерило стомната и пуснало джина.
— И той започнал да му служи вечно?
— Не, джинът убил момчето, убил и роднините му и разрушил града. Защото джиновете са коварни и не спазват обещанията си. Това е такава… поучителна история. За да не отварят децата всякакви бутилки и стомни без нужда!
— Трябва да освободим Тиана — реши Трикс. — Нищо не може да се направи…
Той постави книгата на земята и се намръщи, съчинявайки заклинание. И изведнъж отново се изчерви.
— Нещо сякаш непрекъснато те втриса — забеляза Аннет. — Да не си се простудил, мили?
— Тиана! — изстена Трикс. — Тя… тя, такова… тя… когато я превръщах в книга…
— Да, да?… — настоя Аннет.
— Ами… обувките и изхвърчаха… и останаха там… също и панделката и… и… ъ… роклята и…
— Значи сега е гола? — без заобикалки каза Аннет и се разсмя, колкото и глас държеше. — Да, господарю мой, би било неразумно сега да я превръщаш обратно. Може да стане конфузно.
— А какво да правя? — объркано попита Трикс.
— Направи й дрехи — сядайки на края на табуретката и махайки с крачета, каза феята. — Рокля, бельо, това-онова…
— Вълшебникът трябва точно да си представя това, което сътворява — смутено каза Трикс. — Е, добре… ще се опитам. И така… — Той се изкашля. — Както на скъпоценния диамант му трябва достоен обков, така и на прекрасната млада княгиня й трябва рокля. Тя се появи веднага, подчинявайки се на заповедта на магьосника. Роклята беше такава, от розово кадифе… като торба с дупки… отдолу имаше голяма дупка, за… за краката… отгоре — по-малка, за главата… освен това и ръкави, като тръби от кадифе, там се пъхат ръцете… накрая имат дантели… около дупката за главата също има дантели… и всичко това е богато избродирано…
— Майчице! — изпищя Халанбери и се качи на леглото.
— Голяма работа… — Аннет литна нагоре и увисна над появилата се рокля. — М-да… ти виждал ли си някога рокля?
— Разбира се! — избухна Трикс. — Много пъти!
— В общи линии мога да се съглася — продължи феята, след кратък размисъл. — Роклята представлява торба с дупки за краката, ръцете и главата… — Тя се закиска, но отново стана сериозна. — И дантели… че как, без дантели… Но това е… Това е кадифен чувал за картофи! При това, с дупки! И с дантели!
— Е, аз не съм шивач — призна Трикс. — Трябва да знаеш как е направено това, което сътворяваш. Аз мислех… Да го направя ли по-малко? Или да стесня ръкавите?
Феята огледа със съмнение купчината кадифе, която се търкаляше по пода.
— Не, Трикс. Не мисля, че това ще помогне. А и като си помисля как си представяш нещата от дамския гардероб… Не, по-лесно е да купим рокля!
— И как ще стане това? — Трикс ококори очи. — Ще отида при някой шивач и ще го помоля да ушие една рокля.
— И бельо — изсумтя феята. — Да, особена поръчка… Знаеш ли какво! Защо не й купиш момчешки дрехи?
— Обещах на Тиана да не я превръщам в момче! — уплаши се Трикс.
— Няма! Просто ще облече момчешки дрехи. Тя вече го е правила, нали така? Когато избяга от двореца. Повярвай ми, в Столицата ще бъде по-безопасно за нея, ако прилича на момче.
— Това е така — ободри се Трикс. — Ще отида да потърся шивач!
Шивачът се намери неочаквано бързо — точно срещу хана. Голяма табела над вратата гласеше:
„ОЗЕФ ШМОЛ, майстор-шивач“.
Отдолу имаше още една табелка:
„Член на гилдията на шивачите, с право за шиене и кроене“.
Още по-надолу висеше и една съвсем малка табелка, с уточнението:
„Готови дрехи за господа и госпожи“.