Трикс влезе предпазливо — над главата му звънна звънче — и се огледа.
Помещението не приличаше много на шивашко ателие. Покрай стените стояха многочислени закачалки, на които висеше огромно количество панталони, ризи, сака, кафтани, камизоли, куртки, палта, шалове, рокли, чорапи, кърпички. Тук-таме се виждаха шапки и чадъри.
Трикс зяпаше с отворена уста тези планини от дрехи. Имаше чувството, че е попаднал в съблекалня на баня, където току-що са отишли да се къпят сто човека, без разлика на пол и възраст.
— Какво ще обича младият господин?
Шивачът се появи толкова неочаквано, че Трикс не успя първоначално да го различи сред купищата дрехи.
— Озеф Шмол, на вашите услуги — любезно продължи шивачът. Той беше възнисък, пълничък, плешив, с голям нос и клепнали уши. Върху ревера на камизолата му, като знак на гилдията му, блестеше златна карфица.
Кой знае защо Трикс се досети, че в началото гилдията използваше като емблема ножиците, но по-късно шивачите решиха, че златните карфици ще струват много по-малко от златните ножици.
— Какво е това? — попита Трикс, сочейки с пръст планината от дрехи.
— Това ли? — Шмол с любопитство проследи, накъде сочи пръста на момчето. — Това, млади господине е пардесю. Съвсем прилично пардесю, но на вас няма по никакъв начин да ви подхожда, млади господине.
— Аз изобщо… — Трикс разпери ръце. — Толкова дрехи… Чии са?
— Купете ги и ще са ваши. — Шмол се усмихна добродушно.
— За кого сте ги шили?
— А… — проточи Шмол. — Разбирам! Младият господин пристига от провинцията, нали?
— Ами… да — изчерви се Трикс. Не, днес наистина не беше добрият му ден — през цялото време се червеше! — Може би, да.
— Виждате ли, млади господине — Шмол се приближи към Трикс и приятелски го хвана за лакътя — в провинцията, където сте имали щастието да се родите, животът тече спокойно и без да бърза. Какво прави човек, когато му се прииска да обуе нови панталони? Купува си парче плат и отива при шивача. Шивачът му взема мярка, после крои и реже плата, оставя си толкова, колкото му се полага, шие панталоните и след няколко дни ги дава на щастливия клиент. И всички са доволни. Но тук, в Столицата, времето тече другояче. Никой не желае да чака, просто не е за вярване, млади господине! Всички искат да дойдат и веднага да си тръгнат с нови панталони. Затова са измислени готовите дрехи.
— Как така? — учуди се Трикс.
— В задните помещения — любезно поясни Шмол — денонощно, опитните ми помощници, а също така и самаршанските чираци, които съм наел за по няколко гроша, кроят, режат и шият. Сюртуци, ризи, панталони… След това, всичко се окачва тук. И хората идват и купуват.
— Но нали хората са различни? — пак се учуди Трикс. — Някои са по-високи, други — по-ниски… някой има криви крака, някой — къса шия…
— Какво от това? — повдигна рамене Шмол. — Ако се замислим, хората не се отличават чак толкова един от друг. Всички имат по две ръце и по два крака. Правим няколко размера панталони. Няколко размера ризи. Ако панталоните са възголеми — могат да се пристегнат с колан, ако са по-дълги, могат да се подрежат с ножица, трак-трак! — Той се усмихна победоносно и щракна с пръсти.
— Тоест, хората си избират готови дрехи… — замисли се Трикс. — Но нали това е за бедните — да износват старите дрехи на богатите…
— Така е в провинцията — с пренебрежение в гласа каза шивачът. — Тук почти никой не шие по поръчка.
— Е, може така да е по-добре — реши Трикс. — Работата е там, че на мен… Тоест, не на мен. На един мой приятел… Да, на един приятел… Той е висок колкото мен и е на моите години. И е с моите размери, също така… Та така. На него му трябват спешно панталони, риза, камизола, чорапи, обувки… — Трикс замълча, като видя снизходителния и в същото време, любопитен поглед на шивача.
— Да, млади господине… — каза Шмол, след пауза. — Аз имам роднина-аптекар… между другото, ако ви потрябва, препоръчвам ви го, господин Фарм от Люляковия булевард… При него честичко идват млади люде и го молят да им забърка хубава микстура за един техен приятел, който съвсем случайно се разболял от неприятна, макар и не смъртоносна болест… И при моя роднина, съдебния писар господин Шмок, току някой пристигне за консултация, във връзка с проблеми на близък приятел…
Трикс усети, че пак се изчервява — нещо, което му идваше в повече.
— Но да идва някой, който да купува панталони и риза, уж за приятеля си… — Шмол разпери ръце. — Млади господине! Моля ви да не се стеснявате без нужда. Повярвайте ми, в Столицата не е никак срамно да имате два чифта гащи… простете, два чифта панталони!