Трикс въздъхна и реши да не спори.
— Да — каза той — трябват ми панталони, риза, камизола, чорапи…
— Въобще, пълен гардероб — кимна Шмол и го огледа внимателно. — Така… ширина на раменете… гръдна обиколка…
— Нека е малко по-широко около гърдите — усети се Трикс. — Аз… аз ще имам много работа и мускулите ми ще наедреят… ето така!
— Предвидливо — одобрително каза Шмол. — Смятате, че вашите мускули ще наедреят само в областта на гърдите ли?
— Да — каза Трикс и се зарадва, че няма повече накъде да се изчервява.
— Ето какво ще ви предложа… — реши Шмол и се отправи към закачалките.
След малко, пред Трикс лежаха:
Светло-бежови панталони, с колан от „естествена биволска кожа“…
Риза — цвят „тъмно бордо“, от релефен плат, с два джоба на гърдите…
Камизола — светло-бежова, също като панталоните, но с детайли от кадифе с цвят бордо, с външни джобове по последна мода…
Чорапи. Просто чорапи…
Кожени обувки с каишки и катарами…
— Панталоните не са ли прекалено светли? — угрижено попита Трикс.
— Малко — призна Шмол. — Този цвят е много модерен!
— Добре — кимна Трикс.
— А тази чудна шапчица, ще ви я подаря — продължаваше Шмол. — Много добре ще се върже с всичко останало… А ще ви трябват ли долни гащи?
— Какво?! — викна Трикс и успя още повече да почервенее. — Какви гащи?! Аз да не съм момиче?!
— Няма нужда да сте груб, млади господине — обиди се Шмол. — В провинцията, разбира се, храбрите мъже обуват панталоните си на голо. Но тук, в Столицата, дори суровите ковачи обуват долни гащи под кожените си панталони! Ето, вижте!
И той леко дръпна надолу колана си, за да покаже, че под панталоните си носи долни гащи.
— Много е удобно, да знаете. Комфортно. Хигиенично. Разбира се, добре е да се перат веднъж седмично… Ние ги шием от най-добрата батиста, с шевовете навън.
— И мъжете ги носят? — не можеше да повярва Трикс.
— Дори самият крал Маркел! — тържествено каза шивачът. — Може да се каже дори, че тази мода тръгна от негово величество. И както можете да се досетите, една придворна дама каза на съпруга си, след това — друга на своя… след седмица вече целият град си шиеше долни гащи! Само колко пари спечелих от тях! — Шмол погледна замечтано към тавана. — Има къси — малко под коляното. Има и дълги — до глезените. Има бели… но това, разбира се, е глезотия. Има и цветни, има дори с шарки. Но аз бих ви посъветвал да вземете този практичен чифт от черен сатен…
— Дайте ми два чифта — каза Трикс.
Пет минути по-късно, след като се разплати с шивача (цената се стори на Трикс височка, но тъй като плащаше с пари, които беше сътворил с магия, не съществуваше причина да се пазари), Трикс, целият отрупан с пакети и пакетчета, излезе от шивашкото ателие. Главата му бучеше, смилайки новите неща от столичния живот.
Хубава работа — мъжете да носят гащи!
Така ще се стигне и дотам, жените да носят панталони! И то не защото се крият от преследване, а просто така, без причина!
Да не повярваш!
През това време навън се беше напълнило с народ. По калдъръмената улица гръмовно минаваха карети, препускаха нанякъде конници, разхождаха се хора. Струваше му се, че половината жители на Столицата си нямаха друга работа и само се разхождаха напред-назад из града, разглеждайки витрините на магазините и разменяйки поздрави помежду си…
Когато се качи в стаята си (пътьом обещавайки на Лоя да слезе бързо за закуска), Трикс разопакова и разстла по пода всички дрехи.
— Това вече е по-достоверно — меланхолично каза Аннет. — А тези долни гащи?
— В Столицата даже мъжете ги носят — гордо отвърна Трикс. — Ти съвсем си като от провинцията.
— Да, аз съм провинциална фея! — възмути се Аннет. — И се гордея с това! Дори не се опитвам да тичам след модата!
— Разомагьосай сестричката ми! — завика Халанбери. — Стига сте се карали!
— Добре, но ти излез за малко — заповяда Трикс.
— Това пък защо?
— Ще дежуриш пред вратата, за да не влезе някой! — строго нареди Трикс.
Халанбери веднага схвана важността на мисията си и, изпълнен с гордост, излезе.