— Така… ще седна с гръб към книгата — реши Трикс. — И ще разомагьосам Тиана.
— Одобрявам — реши Аннет. — Давай!
Трикс седна на леглото с гръб към книгата, пое си дълбоко въздух и каза:
— Подчинявайки се на волята на вълшебника, омагьосаната княгиня, прие отново предишния си вид. Прекрасната девойка усети внезапно, че стои посред стаята, жива и здрава… без изобщо да се сърди на младия магьосник!
— Как го извъртя! — възхити се феята.
— Ох… — сконфузено произнесе някой.
— Той не те гледа, не те гледа — успокоително произнесе Аннет. — Обличай се! Ние решихме, че ще е добре заради маскировката да облечеш мъжки дрехи.
Трикс седеше като вкаменен и без да иска слушаше шумоленето на дрехите зад гърба си.
— Каишката — насам — командваше феята. — Дай, аз ще я пристегна…
— Благодаря…
— Тук е възголемичко… Нищо, за резерва… обърни се. Дай да те закопчея…
Трикс, ни жив, ни мъртъв, чакаше какво ще се случи. Фразата, че Тиана не му е сърдита, той прибави в последния момент и сега се чудеше дали е постъпил правилно.
— Никак не е зле! — обобщи феята. — Симпатичен младеж от добро семейство. Разбира се, трябваше дрешките да са малко по-по мярка, но сега всички ходят като разпасани…
— Обувките са ми големи…
— Няма нищо. Нали не са ти малки… Ето, откъсни дантелите от тази кадифена торба и ги попълни отпред.
— Какво е това ужасно нещо? — учудено попита Тиана. — Прилича на костюм на тролка. На откачена тролка!
— Това е местният вариант на чувал за картофи — ехидно каза Аннет. — Такива са тукашните — загубеняци. Дори един чувал за картофи не могат да ушият като хората…
— Трикс! — повика го Тиана.
Трикс се обърна страхливо.
Пред него стоеше Тиана, облечена в момчешки дрехи и сякаш не гледаше много строго…
— Можеше да не наричаш да не ти се сърдя! — каза Тиана.
Трикс помисли секунда и реши да си премълчи, свел виновно очи.
— Аз изобщо не съм ти се сърдила! — каза Тиана. — А сега мога…
— Извинявай, никога повече няма да правя така! — произнесе Трикс онази вълшебна фраза, която спасява малките мъже от гнева на мама, а големите — от гнева на жените им. Разбира се, от прекалено честата употреба, тя се беше поизносила, но действаше все пак.
Тиана го погледна изпитателно, после попита:
— Как изглеждам?
— Чудесно — възкликна Трикс. — Разбира се, без панталони щеше да е по-добре… исках да кажа, че с рокля щеше да е по-добре! Но и така си екстра!
Тиана премести поглед към Аннет.
— Нормално, нормално — потвърди феята.
В този момент вратата се открехна и Халанбери попита:
— Много ли още… Тиана!
Той се втурна да прегръща сестра си, а Трикс усети лека ревност. Не беше ясно от какво ревнуваше — дали от възможността Халанбери да прегръща и целува сестра си на воля или защото копелето и княгинята бяха брат и сестра и толкова се обичаха.
Макар че… той самият дали би поискал Тиана да се окаже негова сестра?
По-скоро не! Не му трябваше точно такава радост!
— Ами къде е твоят оръженосец? — попита Тиана, галейки доволния Халанбери по главата. — И всички хора, които ме спасиха от витамантите?
— Значи ти не знаеш нищо? — порази се Трикс. — Нали беше с мен през цялото време!
— Аз бях книга! — възмути се Тиана.
— Ти беше княгиня — прихна Халанбери и получи за това един по тила.
— Аз бях книга! — повтори Тиана. — А книгите живеят само когато ги четат.
— Нали сама каза, че не искаш да те чета по-нататък… — смути се Трикс.
— Много неща съм казвала — сви рамене Тиана. — Ти трябваше да проверяваш дали не съм размислила… Та, къде са останалите? И къде се намираме?
Тя отиде при малкото прозорче и погледна към улицата. Изрече възхитено:
— О-о!… Това търговски квартал ли е? А защо не виждам планините?
— Тиана, ние не сме в Дилон — отговори Трикс. — И сме сами тук, няма ги приятелите ни… Седни, ще ти разкажа всичко…
По обяд над Столицата зазвъняха камбаните и забиха часовниците на кулите. В началото, както се полага, дванайсет удара отбиха главните часовници на кралството от най-високата Часовникова кула на двореца. Шестте им циферблата гледаха към шестте посоки на света. Става дума за това, че едно време Маркел Неочаквания беше решил, че четири посоки не са достатъчни за такова голямо кралство и въведе още две — Юсток (тя трябваше да се намира между юг и изток) и Засев (както всички се досещат — между запад и север). Защо в главата на предприемчивия крал не бяха се родили още две — Севис и Юзап — никой не знаеше. Никой също така не знаеше какво не беше се харесало на краля в старите, добри северозапад и югоизток, които от край време се използваха и от моряците, и от пътешествениците. И си остана пълна загадка защо кралят изведнъж охладня към своята идея, която по неговите думи обещаваше дивен прогрес на мореплаването, а единственото материално наследство от топографската реформа останаха часовниците с по шест циферблата на кулата на двореца…