Когато часовниците, които упорито гледаха към шестте посоки на света отброиха дванайсет, започнаха да бият всички останали часовници в Столицата. Това не беше много точно, но за сметка на това — много верноподаническо.
Под този многогласен звън и тропот (БАМ! БАМ! БАМ! — от кулата на ковачите, ДЗЪН! ДЗЪН! ДЗЪН! — от малката куличка на майсторите на изящни бижута, ЧУК! ЧУК! ЧУК! — от сивото здание на Стражите и още много други звуци), от Югозападните порти, към кралския дворец се приближиха три момчета. Две по-големи и едно по-малко. Бяха хубаво облечени, веднага си личеше, че не бяха някакви просяци. Изглеждаха прилично, бяха, може би, от някой дребен дворянски род. Стражарят, който дежуреше на ъгъла на площада и улицата на Кралските Лекари им хвърли един мимолетен, но изпитателен поглед и се обърна настрана. Това бяха съвсем прилични деца и можеше да ги пусне.
Добре, че стражарят не чуваше разговора им.
— Но ние не можем да щурмуваме двореца на Маркел — каза едно от момчетата — много хубаво момче, което даже малко приличаше на момиче.
— Защо — учуди се неговият връстник. Той не беше толкова фин, чертите му бяха малко по-грубички и не след много време на него му предстоеше среща със сапуна и бръснача.
— Защото това е кралският дворец! — отсече първото момче.
— И какво от това? — възмути се второто (впрочем, по-досетливите читатели, вече сигурно са се досетили, че в действителност, първото момче беше момиче — княгиня Тиана, а второто — съхерцог Трикс и ние оттук нататък така и ще ги наричаме) — Ние нямаме нищо против краля, само ще спасим Лапад и Йен!
— Защото това е кралският дворец и го охраняват като кралски дворец! — отсече Тиана. — Да не би да си мислиш, че някакъв си вълшебник, току-така може сам да проникне вътре?! Тук всичко е запечатано със заклинания и магии!
— Мога нещо да измисля — инатеше се Трикс. — Поне някаква невидимост. Ще се промъкнем…
— Аха! — каза малкото момче. — Тогава със сигурност ще ни екзекутират не като разбойници, ами като шпиони!
Да не измъчваме повече читателя — третото момче беше Халанбери.
— Те може изобщо да не са в двореца — неохотно отстъпи Трикс. — Може да са в подземията на стражите. Разправят, че под главното здание на стражите има поне двайсет етажа надолу! И че там държат опасните престъпници срещу кралството, оковани с вериги към стените. Държат ги с железни маски на лицата, за да не ги вижда никой и с железни ръкавици, за да не ги разпознае някой по линиите на дланите.
— Аха — шепнешком призна Халанбери. — И аз съм чувал за това. Разправят също, че когато има бунтове, там разстрелват бунтовниците. Подреждат ги до стената и цял взвод стрелци стреля по тях! А през нощта извозват труповете им с талиги и ги хвърлят в реката!
— Закопават ги в гората — поправи го Трикс.
— Хвърлят ги в реката! — запъна се Халанбери.
— Я престанете! — не издържа Тиана. — Всички арестувани вълшебници ги държат в кралските подземия — чувала съм го от Хасс. Първо, защото там е най-сигурно. Второ, току-така, никой не екзекутира вълшебници, защото може да потрябват във всеки момент и да се наложи да ги пуснат. Там са.
Тримата загледаха мълчаливо кралския дворец, сякаш беше възможно да проникнат през високите стени, калдъръмената улица и каменните сводове на подземията и да видят Лапад и Йен.
— Трябва да разберем защо изобщо са ги арестували — продължаваше Тиана. — Хасс не знаеше, че сте ме спасили, нали така? Значи витамантите са успели да донесат.
— Всички витаманти спяха — мрачно каза Трикс. — Само Гавар… може рано или късно да се добере до Кристалните острови. Но той ще върви още дълго!