— На. — Трикс подаде на момчето една монета. — Разказвай.
— Какво да ви разкажа? — попита момчето и моментално скри монетата. — Моите разкази стигат и за десет златни монети.
Трикс и Тиана се спогледаха.
Да говорят за това какво точно ги интересува, и то с професионален клюкар, би било непредпазливо. Да говорят общи неща и за всичко щеше да им излезе много скъпо.
— Аз бих искала… Тиана се изчерви, после продължи бойко: — Ами аз бих искала да чуя нещо за вълшебници!
— А аз — за разбойници! — подхвана Трикс. И смигна на Халанбери.
Момченцето го погледна учудено и рече:
— Това са глупости на търкалета! По-добре да разкаже за ареста на магистър Лапад и неговия ученик!
— О, мога да обединя три истории в една! — зарадва се младият клюкар. — И така… снощи, някъде към осем, край Прашните порти, нашите доблестни стражи задържаха опасен престъпник — магистърът по магия Радион Лапад! Заедно с него беше арестуван и съмишленикът му, подавачът Трикс Соийе!
— Помощникът… — обидено каза Трикс.
Но за късмет клюкарят не го чу и продължи да дрънка по-нататък:
— Съгласно кралската заповед, младият Соийе и наетият от него второкласен вълшебник Радион Лапад се обвиняват в подготовка за покушение върху живота на нашия любим крал Маркел Веселия, а също така и върху живота на неговия верен васал — херцог Сатор Гриз!
На Трикс челюстта му увисна. Тиана се оказа по-подготвена за такъв обрат на нещата:
— Кажи, на какво основание кралят… откъде кралят е научил, че му се готви покушение?
Клюкарят хвърли поглед към Часовниковата кула и отрапортува:
— Преди три дни, като преодоля геройски несгодите по пътя и тези, свързани с лошото време, в Столицата, начело на обоза, който караше данъците за две години, пристигна Сатор Гриз със своя наследник, благородния Дерик Гриз!
— И сега, какво ще стане с Лапад и… и Соийе? — изстреля Трикс.
Без да откъсва поглед от часовника на кулата, момчето съобщи:
— По сведения от информирани източници, съдът над негодниците ще се състои утре, веднага след като бъде приета делегацията на гилдията на алхимиците, които ще подадат прошение за изготвянето на новогодишни петарди с повишена яркост и сила на звука, което, разбира се, ще бъде отхвърлено от нашия мъдър крал, но едва ли тази забрана ще бъде приета от упоритите алхимици. В резултат на това, съдът…
Минутната стрелка на часовника трепна и се премести с едно деление.
— Вашето време свърши — радостно каза клюкарят. — Давай още една…
И в този момент, той видя под носа си малкото юмруче на Тиана и доста якия юмрук на Трикс.
— Ще ти отпоря ушите — каза Трикс. Защо точно „ще ти отпоря“ и той самият не можеше да си обясни, но заплахата подейства.
— В резултат на съдебното заседание, Лапад ще бъде затворен в тъмницата за провинили се вълшебници до живот или до следващата война. А подлият Трикс Соийе, който, освен за всичко останало, е виновен и за отвличането и убийството на малолетната и неспособна да се съпротивлява княгиня Тиана Дилон, ще бъде сварен жив във вряло олио. Като ще бъде зачетен неговият благороден произход и вместо олио, ще бъде използван зехтин, от първото пресоване.
Когато свърши, момчето се наду и погледна обидено към Трикс и Тиана:
— Значи така, с юмруци ще ме заплашвате, а уж изглеждате като прилични хора! И да знаете, че от два гроша аз получавам само един!
Трикс не продължи разправията, а извади и подаде на момчето още една монета. Когато то се отдалечи, доволно от резултата, Трикс и Тиана впериха очи един в друг.
— Похищение и убийство ли? — възмутен, възкликна Трикс.
— Малолетната и неспособна да се съпротивлява? — засвятка с очи Тиана.
— А защо за мен нищо не се споменава в клюките? — обиди се Халанбери.
Близо до кралския дворец децата откриха чайна — беше модно за Столицата заведение и никак не беше евтино. Затова пък там можеше да се поседи и поговори на спокойствие на чаша горещ чай.
У дома Трикс не пиеше често чай — неговите родители го смятаха за нещо като лекарство. Лапад редовно го пиеше и по неволя Трикс също се научи. Според вълшебника, чаят трябваше да бъде черен, много силен и много сладък.
Чайните имаха друго виждане. Чаят, който им донесоха в голям порцеланов чайник, беше бледожълт и миришеше, кой знае защо, на роза и на мента — даже Аннет се показа от джоба на Трикс и взе да души. На вкус, този чай също беше като гореща вода с роза и мента, а не като ободряваща напитка.