Но беше горещ и това беше напълно достатъчно.
— Не знам защо, но аз веднага си помислих — каза Тиана като държеше с две ръце чашката си, — че цялата суматоха не е заради мен, а заради теб.
— Да бе, не е заради теб… — промърмори Трикс. — „Обвинен в отвличане и убийство…“
— Това са го добавили за по-голяма тежест — намръщи се Тиана. — Нищо не знаят, засега. Може и витамантите все още да не са разбрали нищо — къде съм изчезнала от кораба, кой го е нападнал…
Кой знае защо на Трикс му се струваше, че Тиана се старае да убеди повече себе си, отколкото него. Може би защото и не й се искаше да си мисли, че за спасението й всички знаят всичко. Но Трикс не пожела да спори.
— Само не разбирам защо Гриз е пристигнал в Столицата и ме е наклеветил — каза той. — Най-напред ме пусна. Каза, че това ще бъде добър урок за Дерик… за да се страхува от мен и да не се отпуска. А сега ме клевети.
— Ха — възкликна Тиана. — Че той е бил напълно уверен, че ще изчезнеш някъде! Че ще попаднеш, например в някоя каменоломна като малолетен скитник. Или че ще се хванеш да работиш при някой земевладелец. Или че някой дребен барон ще те остави при себе си, за всеки случай. А ти изведнъж се оказваш вълшебник! Това е съвсем друга работа. Опасността в този случай няма да дойде след много години, а е тук и сега… току-виж си сътворил армия и си се отправил към херцогството! Или се пренесеш в спалните им покои и ги заколиш, заедно с Дерик и всички останали предатели. Или…
— Да изсипя върху двореца им огнен дъжд… — мечтателно каза Трикс. — Да… може би. Но кралят няма да тръгне току-така да ме екзекутира. Ще ме изслуша. А аз ще му обясня, че не съм виновен за нищо, че за всичко е виновен Сатор… тогава Маркел ще затвори него в тъмница, а на мен ще ми върне херцогството…
Тиана и Халанбери се спогледаха.
— Той е такъв — гордо изрече Халанбери. — Много смел и благороден!
— Трикс, помисли си, за какво му е на Маркел да хвърля Гриз в тъмница? — попита Тиана. — На краля какво му трябва? Херцогството да е добре и да му плаща хубави данъци. Да може да му изпрати добра армия, ако стане война. Кажи ми кой може да управлява по-добре — ти или Сатор?
— Сатор — призна си Трикс.
— А кой е по-добър пълководец?
— Сатор… макар че моите предци са били воини, а неговите — търговци…
— За какво му е тогава да се кара с Гриз? Сатор е дошъл, лично му се е заклел във вярност, платил е данъците си за две години… Какво още му трябва на краля?
— Справедливост! — с жар отвърна Трикс.
— Ти наистина ли си съхерцог? — попита Тиана с любопитство. — Защото аристократите казват на справедливостта „целесъобразност“.
— В летописите не е така — упорито каза Трикс.
— Летописите се пишат по-късно. И тези, които ги пишат, непременно намират начин да нарекат целесъобразността справедливост.
— Тогава какво да направим? — отчаяно възкликна Трикс. — Измисли нещо, щом си толкова умна!
— Не е трудно — отговори Тиана. — Тяхното оръжие е лъжата, следователно, нашето…
— Ще бъде истината! — зарадва се Трикс.
— Не, разбира се! Нашето оръжие ще бъде още по-голямата лъжа!
Халанбери погледна Тиана възторжено и тихо каза:
— Аха…
— И каква лъжа ще ни е нужна? — попита Трикс със съмнение.
— Ама как не можеш да разбереш?! Например, че съхерцог Гриз се е сдушил с витамантите и иска да им предостави плацдарм за нахлуване на територията на съхерцогството, заради което е направил преврата, а е пристигнал в Столицата, за да срази краля и да обезглави кралството!
— А… — успя само да каже Халанбери, след което си наля от чая и го изпи на един дъх.
— И как ще убедим краля? — попита Трикс. Колкото и да е странно, идеята, която Тиана предложи, не предизвика у него неприязън. В нея имаше нещо… примамливо. Не беше много почтена, но това я правеше още по-примамлива…
— Това ще трябва ти да го измислиш — отвърна Тиана. — Аз съм княгиня, не умея да измислям подробностите. Трябва да съчиним улики срещу Гриз, после да се вмъкнем при Маркел и убедително да му представим тези улики. Тогава ще освободят Лапад и Йен, ще хвърлят твоя злодей в тъмница, ще ти върнат обратно херцогството, а мен няма да ме върнат при витамантите… и ще управляваме по съседски…