Халанбери изхлипа и покри с длани лицето си. Ободрен, Трикс продължи:
— Тях ги учат да вдишват веднъж в минута, за да не ги издава дишането им. Учат ги да боравят с всякакви оръжия — от отровен кинжал до прът от каруца. Когато навършат пет години ги пускат в стая, в която има възрастен войник. Те трябва или да го убият, или да умрат. На десет ги разделят на две групи и едната група трябва да унищожи другата. На дванайсет, малкото, които са успели да доживеят до тази възраст, напускат школата като завършени убийци и шпиони — срещу огромни пари ги наемат безжалостни тирани, кръвожадни разбойници и бирници. На осемнайсет, тези които са оживели се връщат в школата, за да учат новите нещастни деца…
Халанбери се разхлипа и се опита да запуши ушите си, но Аннет го хвана за пръстите и с всичка сила издърпа ръката му.
— И ето, че — тържествено изрече Трикс — могъщото вълшебство научи младия вълшебник Трикс Соийе на всичко, което знаеха и умееха килърите… — Той се замисли за секунда и бързо добави: — Без да променя ни най-малко благородния му характер!
— Ето това беше много предвидливо! — похвали го Аннет, след като прелетя до Тиана, взе носната и кърпичка и се върна при Халанбери. Той вече ридаеше на глас.
— Защо плачеш? — попита го Трикс.
— Мъчно ми е за децата! — призна Халанбери. — Всички ли умират наистина?
— Не знам — призна си Трикс, след като поразмисли. — Казах го, за да звучи по-страшно. Иначе не виждам защо да се убиват децата, които не са успели да станат килъри? Децата също са хора. По-добре е учителят им Абв да ги изпраща да работят на плантациите с хашиш, в солните мини или в каменоломните. Да печелят пари…
— Аха, така е много по-добре — зарадва се Халанбери и изтри сълзите си. — Благодаря ти… А ти сега стана ли убиец?
Трикс повдигна рамене.
— Трябва да се провери — делово каза Аннет. — Може би трябва да убиеш някого?
— Не искам! — уплаши се Трикс.
— Защо трябва веднага да убива? — застъпи се Тиана. — Трикс, ако вече си станал убиец, трябва да успееш да се скриеш в тази стая. Така, че никой от нас да не може да те види!
Трикс огледа със съмнение стаичката.
— Под леглото! — с радост предложи Халанбери. — Аз, когато баща ми ме заплашваше да ме напердаши, винаги се криех под леглото! — Веднага се натъжи и добави: — Е, не винаги помагаше, аха…
— А аз се криех в шкафа — призна си Тиана. — Когато ми ставаше мъчно… Но ние в двореца имаме много шкафове…
През това време Трикс, без да се замисля, отстъпи към вратата. Опря гръб в стената. Тихо пристъпи покрай нея, плъзгайки се безшумно по рендосаните дъски. Обърна глава и загледа Тиана и Халанбери с ъгъла на очите си.
Трикс не разбираше защо прави това. Но усещаше, че така трябва.
— Олеле! — изведнъж възкликна Тиана. — Къде е Трикс?
Халанбери подскочи на леглото толкова пъргаво, че разкъса с крак стария дюшек и сламата му се разлетя във всички посоки.
— Трикс — развика се той. — Трикс, къде си се скрил?!
Без да дочака отговор, той се наведе и надникна под леглото. След това се хвърли на пода и пъргаво се вмъкна под леглото, на което седеше Тиана. Извика:
— Няма го тук!
— Измъквай се тогава! — отвърна Тиана, оглеждайки се уплашено.
— Няма, страх ме е! Ами ако са го изяли чудовищата?
— Какви чудовища? — изплашено попита Тиана.
— Не знам. Гладни! Невидими!
Тиана вдигна краката си от пода и каза възмутено:
— Защо сте наели стая без шкаф?! Трикс, къде си? Излизай!
Трикс, който изобщо не очакваше такъв ефект, не се обади веднага. Към него обаче се приближи, без да бърза Аннет, и пошепна в ухото му:
— Давай, давай! Аз те виждам.
Трикс се отлепи от стената и погледна към Тиана.
— Ох! — само успя да каже тя. — Аз… гледах право към теб! Към теб! И не те видях!
— Вълшебните същества обаче виждат! — каза Аннет. — Килърите може и да могат да замазват очите на хората, но срещу магията не пеят…
Халанбери погледна изпод леглото, видя, че Трикс е цял и невредим и бързо се заизмъква оттам.
— В представителството мисля, че нямаше вълшебни същества — каза Трикс. — Така си мисля… не знам!