— Аз ще дойда с теб, мили — каза Аннет. — Можеш да ми вярваш — едно вълшебно същество винаги ще намери общ език с друго такова!
— Само че най-напред — напомни им Тиана — трябва да решим какво точно да подхвърли Трикс на Сатор. Трябват ни доказателства за предателството!
— Какви доказателства? — с любопитство попита Халанбери.
— Ами… — замисли се Тиана. — Злато, например. Реали от Кристалните острови. Ако у Гриз намерят сандък със златни реали, това вече си е явно свидетелство за измяна! Можеш ли да ги направиш?
— Не. — Трикс поклати глава. — Злато мога да направя само от друго злато.
— Много добре! — засия Тиана. — Гриз е донесъл пари, нали така? Ти трябва да ги намериш и да превърнеш кралските талери във витамантски реали! Знаеш ли как изглеждат витамантските реали?
Трикс се почеса по носа.
— Виждал съм един път. Такива, малки и кръгли…
Тиана въздъхна.
— Да слезем долу и да попитаме кръчмарката дали не й се намират витамантски реали. Хората плащат с какво ли не, намират им се и варварски марки, и планински крони… Ще ги разгледаш хубавичко. Важното е да открием хазната на Гриз… Но трябва и още нещо.
— Писмото от Евикейт — предположи Трикс.
— Писмото няма как да подправим, печатите му са вълшебни — въздъхна Тиана. — Пък и заговорниците не си пишат писма, а общуват чрез пратеници. Виж, ако се намери някакъв предмет…
— Пръстен, да речем — предложи Трикс. — Пръстен с тайния знак на Евикейт, за да се подчиняват всички на неговия приносител!
— Ти знаеш ли как изглежда този пръстен? — попита Тиана.
— Не, не знам — усмихна се Трикс. — И никой не знае. Важното е да изглежда така, сякаш принадлежи на витамантите!
В погледа на Тиана се появи неподправено уважение.
— Браво на теб! — каза тя. — Значи сега ни трябва пръстен…
Трикс извади кесийката, която преди време му беше дал Гриз и я изтърси на масата. В нея имаше обикновено златно пръстенче с две рубинчета и леко изкривена и поизгризана сребърна лъжичка с почти изтъркания герб на Соийе.
— Става — реши той. — Какви са символите на витамантите?
— Бял гълъб — символ на мира, яйце — символ на възраждането, отворена книга — символ на мъдростта, кръг — символ на вечността — взе да изброява Тиана — пясъчен часовник…
— Стига, стига! — прекъсна я Трикс. — Нямам залежи от злато, че да направя всичко…
Той стисна здраво семейните ценности на Соийе в шепата си, въздъхна и произнесе:
— От златото и среброто, от скъпоценните рубини, в шепата на вълшебника изникна ужасен витамантски пръстен. Върху кръглата сребърна халка беше поставена златна подложка, във вид на разтворена книга, а там беше изкусно гравиран гълъб със зловещи червени рубинени очи, седнал върху яйца…
— Стана ли — полюбопитства Тиана.
Трикс разтвори шепата си и двамата се заеха да изучават пръстена.
— Гълъбът е много настръхнал — отбеляза Тиана. — А очите му са изцъклени…
— Ами нали мъти яйцата — опита се да се оправдае Трикс.
— И какво от това?
— Грее ги. — Трикс повдигна рамене. — С всички сили.
— И е някак тъжен… — продължи неуверено княгинята.
— Това е самец — каза Трикс. — Гълъбицата му е отишла на гости при някоя приятелка. А него го е оставила да мъти яйцата. Той ги топли и тъгува…
— А защо са му червени очите?
— Не се е наспал нощес — каза Трикс, след кратък размисъл. — Мислил е за живота, за гълъбицата си, за яйцата…
— Подиграваш ли ми се? — попита Тиана.
— Аз ли?! — Трикс погледна момичето с толкова честни и чисти очи, че тя се смути от въпроса му. — Не! Точно така си го представях този гълъб.
— Добре — неуверено каза Тиана. — Може и да свърши работа… Ще ни трябва и още нещо. Нещо страшно и зловещо.
— Нещо, с което искат да убият Маркел! — предложи Халанбери. — Кинжал.
— Отрова — опъна се Тиана.
— Въже! — реши да даде лептата си Аннет.
Трикс замаха с ръце:
— Не, не! Това са глупости! Кинжалът, отровата или въжето на витамантите по нищо не се отличават от обикновения кинжал и обикновеното въже, които съхерцогът би носил със себе си. Трябва ни нещо специално и необикновено!
— Нещо гадно и отвратително! — добави възторжено Халанбери.