— Всъщност нищо няма да им кажа — каза Тиана. — Откъде да знам как алхимиците правят „гърмящ облак“?!
— А… — смути се Трикс.
— Само ще им обещая. Ще им кажа, че аз и един мой приятел, тоест ти, притежаваме по една половина от рецептата на този фойерверк. И ще я дадем на столичната гилдия, ако ни приемат… и ни включат в делегацията, която ще ходи при Маркел, за да докажат сериозните си намерения.
— Ами когато разберат измамата? — ужаси се Трикс. — Алхимиците са едни… след това ще ни отровят живота!
— Ако не успеем да убедим Маркел в правотата ни — спокойно отвърна Тиана — животът ни така и така ще бъде отровен. А ако го убедим, аз ще заповядам на нашите алхимици да споделят рецептата си. Това е.
— Да, звучи логично — призна Трикс.
И се загледа тъжно през прозореца, където вече беше започнало да се мръква…
Тази вечер в Столицата заваля първият сняг — неочаквано ранен и лек, той се топеше още преди да докосне уличната кал. Лелките, които се връщаха от пазар ругаеха времето и опяваха, че за всичко са виновни вълшебниците, които с безотговорните си заклинания са успели да объркат дори годишните времена. Децата, зарадвани от неочакваното развлечение се опитваха да правят снежни топки, които впрочем приличаха по-скоро на топки от кал. Кочияшите, за всеки случай, вдигнаха цените, обяснявайки го с повишения риск на конския травматизъм и поскъпналия заради лошото време овес. Като цяло, мъжете бяха доволни — имаха добър повод по пътя към вкъщи да се отбият в кръчмата и да се сгреят с едно-две силни питиета или с чаша горещо вино, подправено с билки.
Ако тази вечер близо до улицата на Всички верни васали се окажеше някой много наблюдателен човек, който при това да гледа само надолу, уж за да си намери някоя изпусната монетка, то той щеше да забележи едно странно явление — върху снега изникваха като че ли отникъде следи от подметки с неголям размер. Този човек би могъл да си помисли, че по улицата броди покрита с наметало-невидимка, останало по чудо от древни времена, вълшебница или някой не много висок мъж. А ако на улицата имаше някакво вълшебно същество, то щеше да забележи един юноша, когото редките минувачи не забелязваха, а той трябваше да си отваря очите, за да не се блъсне в човека насреща си.
Но на улицата нямаше нито наблюдателни хора, нито вълшебни същества. Така че Трикс се добра до резиденцията на съхерцозите Гриз и Соийе без каквито и да било проблеми. Той подмина и резиденцията на князете Дилонски, и множеството баронски резиденции, които в по-голямата си част бяха празни, ако не броим тези, в които тук-таме, около бумтящите печки се грееше по някой задрямал пазач. Подмина и представителството на Самаршан, което, разбира се, не се водеше на улицата на Верните васали и макар че беше разположено на тази улица, се водеше на съседната. И ето че накрая, пред Трикс изникна познатото му (изключително от регистрите на съхерцогското имущество) триетажно здание с мансарда. Табелата над вратата беше със сменен надпис. Бяха заличени и гербът на Соийе, и името. Засега никой не беше посмял да дорисува втората част на герба на Гриз — Разполовения Трон — за това се изискваше кралско разпореждане, така че той си беше останал същият — половин трон и кесия със злато. На заличената част на Соийе беше втората половина на трона и меч… Соийе бяха преди всичко велики воини, а Гриз — най-обикновени богати търговци…
Трикс стисна упорито устни. Та той е вълшебник! А в момента е и нещо като килър. По-силен е от всеки воин и от всеки търговец! Ще отмъсти… ох, как жестоко ще отмъсти!
Жестоко и подло.
Като подхвърли на врага фалшиви улики…
Но дали безчислените му прадеди биха одобрили такъв подход?…
Трикс сбърчи чело и се помъчи да си спомни семейните предания. Най-вече онези фрагменти, за който хронистите говореха мъгляво и предпазливо…
Да, нямаше съмнение.
Многочислените прадеди го одобряваха. Ако в този миг те можеха да наблюдават Трикс от прекрасния свят след смъртта си или от новото си прераждане, то сигурно щяха да ръкопляскат и щяха да крещят: „Герой!“
В летописите нямаше нито един барон, херцог или крал, който да не беше победил поне веднъж враговете си с помощта на хитрина и коварство.
Намираха се и такива, които бяха загубили, тъй като не бяха успели да надхитрят или да излъжат врага си… но в хрониките за тях почти не се споменаваше.
Трикс въздъхна. Не, той не може да загуби, в никакъв случай не може! Ако това се случи, неговите родители ще останат неотмъстени, Тиана — дадена за жена на стария некромант, Лапад ще изгние в тъмницата, Йен ще бъде обезглавен, Халанбери ще стане скитник, а Аннет ще умре от мъка…