Сид Канг!
Началникът на стражата на съхерцог Гриз!
Заговорник, предател и клетвопрестъпник!
Стараейки се да не гледа Канг в очите, Трикс бавно заизкачва стъпалата. Сид Канг, който скучаеше, подпрян на перилата и гледаше надолу към пълната зала, застана нащрек. Изправи се и сложи ръка върху ефеса на меча си.
Трикс затаи дъх, но продължи нагоре.
— Има ли някой? — тихо произнесе Канг. — А? Усещам те!
На Трикс, от страх, ръцете му се изпотиха. Сид Канг беше стар и опитен воин и дори владееше някои прости заклинания. Ами, ако се окажеше, че притежава…
— Орловият взор на опитния воин леко минава през завесите на тайните! — важно изрече Канг.
Трикс едва не прихна от смях и веднага престана да се страхува.
Това заклинание ли трябваше да бъде? Тази надута глупост ли щеше да му позволи да види невидимото? Е, да, ако тук стоеше някое уплашено момченце, което не разбира нищо от магии, можеше и нещо да се получи. Магията работи, когато някой вярва в нея… Но самият Трикс вече беше почти вълшебник! Той призоваваше бури, беше се сражавал с витамантите, беше превръщал живо момиче в книга и обратно!
За него не бяха нищо любителските заклинания на Канг, дето му ги беше подарил някой неопитен селски вълшебник или които сам си беше измислил…
Известно време Канг се оглежда, след което се успокои и отново се облегна върху перилата. Трикс беше толкова близо, че можеше да го докосне… или да го изрита малко под кръста, та предателят, дрънчейки с тежката си броня да се изтъркаля по стълбите…
— Не се отвличай! — прошепна му Аннет.
Трикс със съжаление се обърна и продължи нагоре. Той не беше сигурен дали ако на третия етаж вратата се отвореше от само себе си, това нямаше да заинтригува бдителния страж, но му провървя. Вратата беше открехната. Трикс се шмугна вътре и се огледа.
Третият етаж беше разделен на две еднакви части, за всеки от съхерцозите. Надясно бяха владенията на Гриз, а наляво — бившите владения на Соийе.
Колкото и да беше странно, входът към половината на Соийе се охраняваше. И не от стражи — на олющен стол, преметнал крак върху крак, седеше минотавър!
Щом зърна Трикс, минотавърът опули бичите си очи и скочи. На височина беше малко по-висок от Трикс. Честно казано, това беше някакъв странен минотавър — нисък и слаб, несъразмерен, с рогца, които едва се подаваха, рядка козинка и алебарда в ръцете, която явно не му беше по мярка.
— Ти… ти… кой си? — много тихо попита минотавърът. — К’о пра’йш тука? А? Оле… олеле! — Минотавърът заотстъпва и се опита да се скрие зад стола.
От рамото на Трикс излетя феята и хвръкна към минотавъра. Огледа го внимателно и го попита:
— На колко си години?
— Пет… Пет… пет… — изсумтя минотавърът и разпери дланта си.
Трикс разбра. Някой вълшебник — или неопитен, или страхлив, не беше призовал възрастен минотавър — воин, а подрастващ. Разбира се, в битка с човек и обикновен минотавър би излязъл победител, да не говорим за това, че обикновеният воин или крадецът биха побегнали ужасени само при вида на чудовището. Но този минотавър още не притежаваше истинска свирепост.
— Познаваш ли този, който е пред теб? — попита Аннет през това време.
Минотавърът изгледа уплашено Трикс. И закима с глава.
Да, и дума да не става, победата над минотаврите в битката межди Паклус и Лапад, беше създала на Трикс определена репутация пред тези свирепи твари!
— Аз стои и никого не пуска — жално каза минотавърът. — Не бийте мене! Аз просто стои!
— Аннет, ние нямаме работа натам — тихо каза Трикс. — Там са бившите покои на Соийе. Наляво сме…
— Добре — отвърна феята. — И замаха с юмруче към минотавъра: — Внимавай! Никого не си видял, нищо не си чул, разбра ли, рогати?
Минотавърът закима.
— Ако не — ще станеш на пържоли — заплаши го феята.
Минотавърът с целия си вид показваше, че не желае да го сполети такава участ.
Аннет се върна при Трикс и доволно произнесе:
— Да вървим. Този няма да посмее и гък да каже, може да плаши само кравите…
Трикс кимна и те влязоха в половината, която принадлежеше на Гриз. Тук, все още беше влажно и прашно, като във всяка къща, в която дълго време никой не е живял, но навсякъде имаше сандъци, денкове и кутии със съкровищата, които бяха донесени. Трикс бързо откри спалнята на Гриз и се опита да отвори ключалката със заклинание. Уви, нито първото, нито второто, нито третото заклинание, които той измисли, сработиха.