— Чакай — каза Аннет и увисна над ключалката. Влезе в нея до кръста, така че отвън останаха само стройните й крачета (Трикс целомъдрено отвърна поглед) и взе да човърка нещо. Нещо дрънчеше и скърцаше, феята дори изруга тихо и обясни: — Щеше да ми прищипе ръката…
Накрая, бравата изтрака неохотно и вратата се отвори.
— Какво щеше да правиш без мен, мили… — гордо каза Аннет, измъквайки се от дупката на ключалката.
Леглото не беше оправено, в отворения гардероб висяха в безпорядък дрехи. Изглежда всички слуги се бяха занимавали с подготовката на приема и никой не беше подреждал стаите на господарите. Трикс претърси набързо стаята, погледна и под леглото, и в гардероба, дори почука по стената там, където му се стори съмнително.
Нямаше никакви следи от сандък със съкровище или тайник, където да се намира.
— Може би трябва да измислиш заклинание за намиране на злато? — попита Аннет.
Трикс само се разсмя. Всички възможни заклинания за намиране на злато, сребро и скъпоценни камъни, бяха измислени и използвани преди много години. Също като заклинанията за невидимост и заклинанията за отваряне на чужди ключалки…
При желание от това можеха да се направят печални изводи за човешката природа.
— Да потърсим в спалнята на съхерцогинята… — предложи Трикс.
И в този момент той чу как хлопва врата — някой влизаше в половината на Гриз.
Да не би да бяха сбъркали и минотавърът, преборвайки страха си, беше вдигнал тревога?
Или все пак Сид Канг беше заподозрял нещо?
Трикс долепи ухо до ключалката и внимателно се заслуша.
— Колко пъти трябва да ти повтарям — недей да щипеш прислужничките пред хората! — раздаде се ядосан глас. — Това е неприлично!
Сатор Гриз!
— Тате, ти постоянно ги щипеш! — отвърна на Сатор един противен кукуригащ глас.
Дерик Гриз!
Братовчедът!
Трикс стисна юмруци.
— Аз, сине, правя това кулоарно и куртоазно — наставнически каза Сатор. — А ти го правиш вулгарно и просташки. Такова поведение подхожда на някой ситен баронет, а не на бъдещ… хм.
— Херцог — каза Дерик.
— Да. Херцог. Как ти се струват тези глупаци?
Дерик се разсмя.
— И на мен… — каза Сатор. — „Не бихте ли могли да ми заемете стотина жълтици за неопределено време…“ Позор! Кралството е потънало в корупция! При това в дребна… Да вървим, сине. Да си наемем камериер с честни кралски талери…
Дерик захихика глупаво.
Трикс чу как тропна съседна врата. След това се чу звънтене. Трикс и Аннет се спогледаха. Вече беше ясно — Сатор Гриз криеше парите си в стаята на сина си.
След няколко минути, бащата и сина напуснаха стаята на Дерик. Трикс изчака да утихнат стъпките им, след което се върна при гардероба.
— Какво правиш? — попита Аннет. — Нали парите не са тук!
— А пръстена с гълъба? Ами куклата на краля? — попита Трикс.
Той помисли и скри пръстена в един таен вътрешен джоб на камизолата, с която пътуваше Сатор Гриз. Съхерцогът едва ли щеше да облече това, отивайки на прием при краля, а детективите щяха без усилие да намерят пръстена.
Трикс се усмихна ехидно и скри куклата в тоалетната до спалнята, на дъното на кошчето, в което бяха поставени старателно нарязани, меки парцали. Когато я намерят, Маркел ще освирепее двойно.
И едва след това Трикс отиде в съседната стая. Аннет отново му помогна да отключи вратата, а сандъка те намериха лесно — беше под кревата на Дерик. Трикс опря крака в леглото и, макар и трудно, измъкна тежкия сандък.
Затруднението дойде след това. Ключалката, с която беше заключен сандъка се оказа много по-малка от тази на вратата и Аннет не можеше да се вмъкне в дупката й.
— Какво ще правим? — объркано попита Трикс.
— Непременно ли трябва да го отваряш? — попита феята. — Ето ти сандъка. Вътре са монетите. Работи!
— Вярно! — Трикс се поуспокои. — Старият дъбов сандък, вече дълги години служеше за походна каса на съхерцозите Гриз. Якото дърво и изкусната ключалка надеждно пазеха златото и среброто. Но никой не можеше да спре магията — магията, която проникваше през капака на сандъка и превръщаше кралските талери в гнусни витамантски реали, превръщайки гордия профил на крал Маркел в злобното лице на магьосника Евикейт!