— Познахте ли ме, сър, капитане на стражата? — попита Трикс.
— Аз бях помощник капитан на стражата, когато съхерцог Соийе мина през тези земи — многословно, но уклончиво отвърна Лигар.
— Баронът… баронът ме нарече „оръженосец“ заради моята безопасност, нали?
Лицето на Лигар, изрязано от белези се намръщи:
— Може би. Баронът е умен мъж. Много по-умен, отколкото си мислят съседите…
Той замълча и явно не желаеше да се впуска в подробности.
Едва пред вратата на гостната Лигар добави:
— И много по-беден. Пет години вече ни преследват само неуспехи. Разбойнически шайки се спускат от планините и ограбват керваните, на които баронът е обещал защита. Двама магьосници, които не могат да изяснят отношенията си, затрупват сребърния рудник и палят сандаловата горичка. Суша, след нея — наводнение, след наводнението — кралските бирници… Но баронът е умен мъж.
И той лекичко побутна момчетата към вратата. Изчака ги да влязат и едва когато затвореното резе изтропа глухо, тръгна да си върви.
Трикс първо напипа свещника и резбованата кутийка кибрит на масата — икономията на барона не стигаше чак толкова надалеч, че да остави гостите си в пълна тъмница. От третия опит Трикс успя да запали свещта. Новомодните клечки кибрит се чупеха, съскаха и тлееха с вонящ сив дим, но не искаха да горят. Той погледна мрачно към Йен и попита:
— Може ли да седна в присъствието на Ваше превъзходителство?
Йен възкликна нервно:
— Аз какво общо имам?! Да не би да съм се натискал? Баронът реши така!
Спор нямаше.
— Аз съм наследникът съхерцог — още един път напомни Трикс. — Знаеш ли защо баронът нарече теб Трикс? За да убият теб наемните убийци, ако са се скрили сред домочадието му, а мен да не закачат.
— Не искам да ме убиват! — развика се Йен. — Нека мен да не закачат!
— Глупако, та това е велика чест — да загинеш за господаря си!
— Аз абсолютно не съм честолюбив! — И Йен се дръпна по-далеч от вратата.
— Няма как. — Трикс сви рамене. Погледна към леглото и каза: — Може би ще бъде по-разумно аз да спя на пейката. Ти ще легнеш на леглото. Представи си, че на стената има отвор, откъдето да пуснат някоя отровна змия. Или дупка на тавана, откъдето да изсипят върху главата на гостенина разтопена смола… Защо побледня?
На вратата се почука и Йен, от мъртвешки бледен, мигновено почервеня.
— Не отваряй, моля те! Трикс, недей!
Трикс отиде до вратата на пръсти. Нададе ухо и предпазливо попита:
— Кой е?
— Тор Галан — отвърна строг глас. — Трикс, отваряй!
Трикс погледна оръженосеца, разпери ръце и издърпа резето.
Наистина беше баронът. Със свещник от пет свещи в едната ръка и бутилка в другата, с лице, зачервено от изпитото вино по време на вечерята и впечатляващо бодър. Влезе и веднага затвори вратата, връчи свещника и бутилката на Йен и с всичка сила прегърна Трикс. Трикс само изписка в могъщите лапи на барона. След секунда баронът пусна момчето и се взря в лицето му. Кимна удовлетворено:
— Познах, познах породата ти… Радвам се, че си се спасил, момчето ми.
Трикс въздъхна облекчено. Хвърли гордо поглед към Йен и каза:
— Родителите ми загинаха… Подлият съхерцог Гриз…
— Знам, знам… — Баронът въздъхна и седна на крайчеца на стола. Погледна косо към Йен и избуча: — Какво стоиш, оръженосецо! Налей вино на господарите!
Йен се защура, търсейки чаши, а баронът през това време продължи:
— Баща ти, Трикс, винаги е бил излишно романтичен. Да си романтичен е прекрасно качество, но не за сметка на бдителността… А майка ти ме изуми! Да изпие отрова, да се прободе с кинжал и да скочи през прозореца! Това се казва благородническа кръв!
— И с кинжал ли се е пробола? — Трикс остана поразен.
Йен, който най-сетне беше намерил две калаени чаши, бързаше да налее виното.
— Е, с кинжала само се поодраска. — Галан се намръщи. — Но всички формалности на Височайшата смърт са спазени — трите благороднически начина са използвани в съответната последователност. Аз уважавам това. Аз самият не бих се решил да скоча от прозореца, защото се страхувам от високото… Е, Трикс, за твое здраве!