Нещо иззвъня тънко и сандъкът засия с жълто-розова светлина.
— Оха! — Аннет чак настръхна. — Стана ли?
— Трябва да е станало — каза Трикс, с усилие връщайки сандъка на мястото му. — Важното е Сатор да не идва днес за втори път за пари…
— Едва ли — успокои го Аннет. — Вече всички гости са се събрали долу.
След като се измъкнаха от спалнята на Дерик, Трикс се замисли: дали да не остави на стената някакъв заплашителен загадъчен знак? Или да направи още някаква дребна гадост… например, да отреже всички копчета от официалните им дрехи?
Но от небето (или от другаде) гледаха строго поколения предци на младия Соийе, който вече беше взел да поумнява. Тук нямаше място за дребни пакости — залогът беше много голям!
— Да вървим, Аннет… — каза Трикс.
Минотавърът седеше пред половината на Соийе и се правеше, че не вижда Трикс. Сид Канг отново се развълнува, но Трикс мина бързо покрай него, не се удържа и погледна в залата за приеми.
Веселбата беше в разгара си. Гостите обикаляха залата с чаши вино в ръка и чинийки с храна, събираха се на групички и весело бърбореха, пушеха с наргилетата, в които бълбукаше розово вино и тлееше ароматен тютюн. На малката сцена имаше фокусник и жонгльор, малък оркестър от клавесин, цигулка и флейта, звучеше тиха музика, а от долния етаж, пригласяше арфата. В полилеите и канделабрите горяха свещи; децата, които бяха доведени, за да бъдат приобщени към висшето общество седяха чинно пред една голяма камина, печаха нанизани на шишове наденички и ябълки и слушаха една възрастна жена с добро лице — Трикс дори я позна — това беше една стара разказвачка на приказки, чиито разкази и той беше слушал като дете.
Ако нещата не се бяха развили така, Трикс също можеше да присъства тук, но в съвсем различна роля. Можеха всички заедно да дойдат тук — и семейство Соийе, и семейство Гриз. Да получат аудиенция при краля, да отидат на Големия есенен бал, а след това да се върнат в съхерцогството като задружна и весела компания.
Трикс вдигна поглед и загледа право в очите своя братовчед Дерик, който се разхождаше важно между гостите с чаша червено вино в ръката си.
Очите на Дерик се разшириха, той пребледня и изпусна чашата.
Трикс бързо премести погледа си и отстъпи встрани.
Една дама с пищна розова рокля, която Дерик заля с виното го загледа с негодувание. Отнякъде се появи Сатор и се извини на дамата, с мека усмивка прегърна Дерик през раменете и го отведе настрана, тъкмо при Трикс.
— Вече дори чашата си ли не можеш да държиш — зловещо попита Гриз. — Какво ти става?
— Аз… аз… — Дерик се огледа, след това погледна жално към Гриз. — Аз видях… стори ми се…
— Е?
— Стори ми се, че точно тук, на това място стои братовчед ми…
— Какъв братовчед?
— Трикс. Стои и ме гледа тъжно!
— Какви ги дрънкаш?! — Сатор се огледа. — Откъде ще се вземе тук, нали го хванаха и сега е в тъмницата, а утре ще го екзекутират! Тук навсякъде е пълно с охрана!
— А на рамото му седеше едно мъничко прекрасно момиченце с прозрачни дрехи, риташе с крачета и ме гледаше закачливо… — убито довърши Дерик.
— Така… — каза Сатор след като помълча. — Очевидно е, че още ти е рано да посещаваш балове с такова изобилие на млади момичета. Марш в стаята! Полей се с кофа студена вода и лягай да спиш — но на твърда дъска, не на матрак. И ръцете ти да са над одеялото, разбра ли?
Унизен, оглеждайки се уплашено, Дерик се запъти нагоре. Сатор въздъхна и изведнъж промърмори нещо, от което Трикс едновременно се смути и възгордя.
— Защо, защо на мен ми се падна този глупак, а на Соийе — умното и смело момче? Защо е това наказание…
Сатор се върна при гостите, а Трикс, с поглед, забит в пода, се промъкна покрай стените до стълбата към първия етаж и след като изчака разпоредителя на приема да влезе в кухнята, я за парче месо, я за чаша вино, излезе на улицата и затвори вратата след себе си.
— Бъди малко по-внимателен — упрекна го феята. — Ти все пак не си невидим. А килърските умения изчезват, ако гледаш хората в очите.
— Бях се замислил — каза Трикс. — Извинявай. Мислех си за мама… за татко… За това, че можехме да бъдем тук заедно…
Феята въздъхна и погали Трикс по ухото.