— Разбирам те. Да си ходим, мили, трябва да се наспиш.
— Феите имат ли си майки и татковци? — попита Трикс.
— Имат си, разбира се — отвърна феята. — Те поставят… поставят малката фея в цветната пъпка и след три дни тя излиза оттам, превърнала се в прекрасна голяма фея.
— Значи ти не си ги виждала — учуди се Трикс.
— Не… — призна феята. — При нас е така.
— Недей да тъгуваш — каза Трикс.
— Аз не тъгувам. Гномите дават децата си под наем да ги използват в съседните рудници, докато станат пълнолетни… Драконите изгонват малките от гнездото в момента, в който се научат да летят. Минотаврите обаче са много грижовни родители…
— При нас — хората — сякаш всичко е омесено — въздъхна Трикс. — Всякак става…
— Затова сте хора — каза феята. — С всяко вълшебно същество можеш да намериш общ език, защото знаеш предварително, в каква ситуация как ще постъпи. Хората са непредсказуеми… — Тя помълча, ритайки с крачката си, след това се засмя и добави: — Затова и ви харесвам.
Трикс се усмихна и каза:
— Искаш ли на връщане към къщи да минем през лавката за цветя и да купим един букет на Тиана?…
— Пу за мен всичкия прашец! — радостно се съгласи феята.
3
Когато Трикс стигна до хана, Тиана вече спеше. Верният Халанбери, борейки се с прозявката пред догарящата свещ, отвори вратата и промърмори:
— Тиана се уговори, аха, утре ще ни вземат с делегацията на алхимиците… Това е, умирам за сън…
— Няма ли да ме попиташ успях ли? — обиди се Трикс.
— Как може ти да не успееш? — учуди се Халанбери и пое към леглото на Тиана. — Нали си вълшебник…
Той духна свещта и вече се канеше да се качи при сестра си, когато Трикс му викна:
— Ей, недей да я притесняваш… нека се наспи. Легни при мен.
— Нали няма да риташ? — попита Халанбери.
— Няма — поставяйки букетчето с орхидеи в чаша с вода, каза Трикс.
— А аз ще ритам, аха — доволно каза Халанбери. — Ако не се изтърся…
Трикс беше толкова уморен, че дори Халанбери да беше ритал в съня си, нищо не беше усетил. Още повече, че през нощта момчето успя все пак да падне от тясното легло и остана да спи на пода. Трикс смътно чу в съня си как добричката Аннет, ругаейки колкото сили има, летеше из стаята и завиваше спящия Халанбери с някакви дрехи и подпъхваше под главата му една куртка. След това някак много бързо съмна, Халанбери се събуди, взе да се оплаква, че му е студено, че Трикс го е съборил и че по ръката му пълзи хлебарка. Тиана се събуди и започна да го утешава…
Изобщо, трябваше да става.
Не му се закусваше. Трикс накратко разказа на Тиана за вчерашните приключения. Тиана пък разказа своите. Според нея, дежурният алхимик, когато чул за рецептата на „гърмящия облак“, променил физиономията си и след минута я завел при шефа на гилдията. Тиана съобразително съобщила, че е избягала заедно с един приятел от гилдията на дилонските алхимици и че притежава само половината от рецептата. След кратък спор съгласие било постигнато — те щели да бъдат взети с делегацията, която отивала на прием при крал Маркел, а веднага след приема трябвало да предоставят рецептата на столичните алхимици.
— Те не се ли усъмниха, че си момиче? — попита Трикс.
— Алхимиците ли? — засмя се Тиана. — Ти не ги познаваш. Дори да бях отишла облечена с рокля, с дълга коса и ветрило в ръка, чувайки за „гърмящия облак“, повече нищо нямаше да ги интересува.
— Това е добре — каза Трикс. — Къде трябва да се срещнем с тях?
— На площада пред двореца. Те предлагаха да отидем при тях, в зданието на гилдията. Там обаче има дълбоки подземия, имат и свои собствени дознатели… реших да не ги изкушавам.
Трикс сериозно кимна. Всички по-големи гилдии имаха собствени стражи, тъмници и палачи. В Дилон, например, най-страшна беше стражата на гилдията на сладкарите. Говореше се, че в подземията на гилдията гаснат немалко шпиони, които са разузнавали тайната на мармалада, който не лепи или на кедровите ядки с шоколадова глазура.
В Столицата най-влиятелни бяха гилдиите, свързани с развлеченията — гилдията на шивачите, гилдията на фризьорите, гилдията на певците и танцьорите, гилдията на артистите и гилдията на цирковите артисти. Най-вероятно, гилдията на алхимиците, които отговаряха за направата на фойерверките, за ярките бои, за производството на серпантини (производството на конфети традиционно си оставаше в здравите ръце на майсторите на колела, тъй като конфетите са кръгли и се въртят когато падат), също не беше с най-малкото влияние.