— Моят верен оръженосец Йен — отвърна Трикс. — Той се нарече с моето име, за да ме спаси от клеветата и ареста… сир.
— За ареста си прав, но за клеветата, тепърва ще видим — усмихна се Маркел. — Значи Лапад и фалшивият Трикс да се измият, нахранят, да бъдат държани на разположение, но засега не ги въвеждайте в залата!
Алхимиците, които с ужас се бяха вторачили в Трикс и Тиана, вече биваха избутвани от залата. От ръцете им се сипеха колби и пиратки, от краката им се измъкваха плъстените терлици. Придворните, които мигновено усетиха, че сега ще започнат да излизат наяве страшни тайни и да се сриват амбициозни планове, нямаше нужда да бъдат уговаряни — те сами набързо тръгнаха да се оттеглят, излизайки от залата, кланяйки се и на заден ход.
— Можете да свалите от краката си тези дивотии — небрежно отбеляза Маркел, когато му донесоха чашата със сока. — Като аристократи, вие имате право да драскате паркета.
— Ваше величество, но засега не е доказано, че те са тези, за които се представят — предпазливо отбеляза церемониалмайсторът.
— Какво от това? — повдигна рамене кралят. — Ако мамят — значи ще има още повече поводи да бъдат екзекутирани.
— Ваше величество, позволете ми да ви разкажа всичко! — помоли Трикс.
В този момент, в залата бяха останали само той, Тиана, кралят, церемониалмайсторът и херолдът. И охраната, естествено. Охраната беше станала значително по-многобройна — минимум двадесет човека. Между стражите се виждаха и няколко мрачни вълшебници, в бойна готовност, със заклинателни книги в ръце.
Кралят поклати глава:
— Почакай. Не е хубаво да обвиняваш в измама някого зад гърба му. Нека доведат Гриз — тогава ще кажеш всичко…
Той премести поглед върху Тиана:
— А ти какво ще кажеш, княгиньо? Нали по моя заповед ти беше изпратена с важна дипломатическа мисия на Кристалните острови? Защо си тук?
— С важна дипломатическа мисия ли? — невинно попита Тиана. — Имате предвид брака ми с Евикейт?
Нито един мускул не трепна на лицето на краля.
— Да, мое дете. Ако трябва да съм откровен, това е точно така. Кралството ни е заплашено от безброй опасности и в тази ситуация на нас ни трябват стабилни мирни отношения с Кристалните острови. Витамантите пожелаха мирът между нас да бъде гарантиран с брак, както се прави от векове насам. Ти си единствената достатъчно високоблагородна девойка, която няма брачни задължения и вече е излязла от детската си възраст и която би могла да удовлетвори амбициите на Евикейт.
— А също така и сираче, за което няма кой да се застъпи, сир… — дръзко каза Тиана.
Маркел кимна.
— Да, детето ми. И за това си права. Аз размишлявах няколко часа над списъците с благородни девици и не намерих друг изход. Има няколко девойки, които, ако бях изпратил на Евикейт, родителите им щяха да се надигнат срещу мен. Ти беше най-подходящата. И бях уверен, че княгиня Дилонска ще разбере… Та, защо си тук, а не на Кристалните острови?
— Освободи ме този благороден младеж, Трикс Соийе! — каза Тиана.
— Самичък ли? — поинтересува се Маркел.
— Абсолютно, сир! — храбро излъга Трикс.
— Гледай ти! — Маркел поклати глава. — Тогава, за какво ми е армия, щом едно момче е способно да завземе кораб с витаманти, с Гавар на борда му… Между другото, къде е Гавар?
— Броди по дъното на океана, към Кристалните острови, предполагам — каза Трикс. — Ако не го е изяла някоя акула.
В погледа на краля се появи смесица от съмнение и уважение.
— Да го изяде акула? Че самият той може да изяде когото си поиска… Добре… да допуснем. И защо ти наруши волята ми и не позволи да отведат Тиана?
— Ако започна да ви отговарям, ще наруша волята ви — каза Трикс. — Да не обвинявам човек зад гърба му… сир.
Маркел разпери ръце.
— Така да е. Е, аз не мисля, че ще ни се наложи дълго да чакаме любезното семейство Гриз…
Няколко минути минаха в мълчание. Маркел пиеше сока си на малки глътки и разглеждаше Трикс и Тиана. Стражите, церемониалмайсторът и херолдът просто чакаха. Отзад се чуваше някакво влачене и търкане, но Трикс не смееше да се обърне, докато в един момент някой не го бутна не особено церемониално и той чу:
— Поместете се, ваше благородие…
Трикс се помести и видя зад себе си възрастна лелка с фигура, която приличаше на круша, прегъната на три да пълзи по паркета и да бърше калните следи. Когато размаза повече или по-малко равномерно калта, тя бутна парцала под краката на Трикс и заповяда: