— Изтрийте си подметките, ваше благородие…
Маркел погледна към церемониалмайстора и попита:
— Това няма ли начин да се върши в по-друго време?
— Традиции, сир — въздъхна церемониалмайсторът. — Прието е да се мие подът веднага, щом простолюдието се изнесе.
— Но това е абсурд — меланхолично отбеляза Маркел. — Трябва ли да наблюдавам тази… внушителна…
Лелката хвърли към краля мрачен поглед.
— Тази внушителна… дама — измърмори кралят. — Нали и тя е от простолюдието…
— О, не, тя е старшата придворна дама…
— Това е абсурд — печално повтори кралят.
Старшата придворна дама изцеди парцала в дървеното ведро и се отдалечи, мърморейки:
— Влачат се разни…
— О, не, господарю, това не е абсурд — печално каза церемониалмайсторът. — Това е нещо по-лошо. Традиция.
Маркел погледна Трикс и каза:
— Ти, младежо, сигурно си мислиш, че на кралете им е лесно?
— Не, сир — призна Трикс.
Маркел го изгледа със симпатия. И попита:
— Хайде, бъди честен. Ти сам ли победи витамантите?
— Простете, сир, но не мога честно да ви отговоря — призна Трикс.
— Харесваш ми — кимна Маркел, след кратък размисъл. — Много ми е мъчно, че най-вероятно ще трябва да бъдеш екзекутиран. Знаеш ли — в пристъп на вдъхновение произнесе кралят — ще взема да не те екзекутирам! Не се бой! Дори да кажа, че ще бъдеш екзекутиран, в действителност ще те снабдя с препоръчително писмо, малка сума пари и ти ще можеш под чуждо име да се устроиш като помощник при някой богат търговец…
На Трикс му се стори, че губи разсъдъка си. Струваше ли си старанието да изучи вълшебство, да се влюби в княгинята, за да се върне там, където беше започнал след изгнанието си?
За щастие, в този момент в тронната зала влязоха, по-точно влетяха някакви запъхтени хора. Маркел им махна царствено с ръка — и ето, че до Тиана и Трикс вече стояха Сатор и Дерик Гриз.
— Заповядали сте спешно да се явим, сир… — ниско се поклони Сатор. Той извърна глава, вторачи се в Трикс — и, губейки равновесие, се разпъна върху пода.
— Не прекалявайте, Сатор — намръщи се Маркел. — Подът, разбира се беше току-що измит, но няма нужда чак от толкова раболепие, аз не обичам тези неща.
— Сир! Сир, това е Трикс Соийе! — възкликна Гриз, ставайки.
— Да — хладнокръвно каза кралят. — Благодаря ти, че потвърди самоличността му, защото ние имахме някои съмнения.
— Но… той трябва да бъде арестуван… и окован във вериги, а устата му трябва да бъде запушена! Сир, той е опасен вълшебник!
Маркел се начумери страшно и повиши тон:
— Съвети ли искаш да даваш на своя крал или си дошъл да се разпореждаш в двореца му?!
Сатор замълча. Дерик мълчаливо зяпаше Трикс.
— Говори, Трикс Соийе — заповяда Маркел.
— Господарю мой! — Трикс погледна краля право в очите. — Да, аз помогнах на княгиня Тиана да се спаси. Но го направих, само защото научих, че се готви чудовищно предателство и заговор срещу краля и короната.
— Започна да става много интересно — каза Маркел. — За втори път ми се съобщава за заговор, този път от човека, когото обвиняват в измяна… Продължавай!
— Ваше величество! — продължи Трикс. — Аз разбрах, че съхерцог Сатор Гриз е водил тайни преговори с витамантите. Той свали своя съвладетел, предания на краля Рат Соийе, за да предостави на витамантите безопасен плацдарм за нахлуване на западния бряг на съхерцогството. Приспивайки вашата бдителност с мирен договор и придавайки на действията си привидна легитимност, благодарение на морганатическия брак между Евикейт и Тиана, витамантите се готвеха да нахлуят коварно в кралството и вероломно да завземат властта.
— Ти си разбрал?! — възкликна Сатор.
— Приспивайки моята бдителност?! — изрева Маркел.
— Морганатически?!? — обиди се Тиана.
— Ами да — тихичко и отговори Трикс. — В сравнение с теб, Евикейт е никой!
Херолдът, който беше застанал зад трона, кимна одобрително на Трикс и вдигна нагоре палец.
Маркел стана от трона. Лицето му почервеня от гняв, дланите му се свиха в юмруци: