Те отпиха от чашите и дори Трикс, със своя не особено голям опит, усети, че съдържанието на тази бутилка е къде-къде по-добро от това, което сервираха по време на вечерята.
— Какви са плановете ти, младежо? — Баронът обърса мустаците си и погледна с любопитство към Трикс.
— Имах намерение да помоля за помощ регент Хасс — каза Трикс. — С неизмерима благодарност аз бих подарил на Дилон приграничните земи, които бяха предмет на стар спор…
Галан кимна и отбеляза мимоходом:
— Говориш сигурно за тези земи, които днес подлият херцог Гриз върна на Дилон. Като при това каза, че единствено инатът на предишния съвладетел му е попречил още преди време да уреди крайграничния спор.
Трикс се нацупи. След това врътна упорито глава.
— Ще намеря какво да предложа на Дилон! Те са благородни люде и ще се възпротивят на произвола.
— Регент Хасс не е твърде благороден. Алчен е, умен е, но не е благороден. — Галан отпи от виното. — Принцеса Тиана не може засега да взема решения… впрочем, ако плановете на регента да я омъжи някъде по-далече се сбъднат, тя никога нищо няма да решава…
Баронът измъкна от джоба на дрехата си голяма зелена ябълка. Изтри я с ръкав, демонстративно я разполови, подаде едната половинка на Трикс и захапа своята.
— Какво да правя? — попита Трикс.
— Нищо — отвърна баронът. — Повечето от бароните няма да рискуват да те подкрепят. Хасс получи, каквото искаше. До Маркел няма да успееш да се добереш. А и кралят няма да тръгне да се завира в дребните препирни на херцозите, през главата на Хасс.
— Но вие нали ме познахте! — горчиво каза Трикс. — Бароне, всички знаят, че сте умен човек и уважават това, което говорите.
— Така е, не съм глупак — съгласи се баронът. — Хапвай ябълка, Трикс, че ще те хване — не си свикнал, а виното ми е силно. Познах не теб, а твоя спътник. Ти, момче, от приюта ли си?
— Аха — Йен кротко се присламчи. — Аз съм само оръженосец, не съм искал да се представям за Трикс…
— Ще ти се наложи. — Баронът изплю огризката и поясни: — Прекалено скъпо ще ми излезе, ако застана на твоя страна. Ако Гриз разбере, че съм приютил истинския наследник, ще стане сложно. Срещу неговата армия не мога да тръгна, а има и наемни убийци, магьосници, които правят уроки… говори се, че Гриз си има работа и с тъмните сили. Затова ще е по-разумно да приютя твоя приятел и да се престоря, че съм сигурен, че той е истинският Трикс.
— Защо? — обърка се Трикс.
— Помисли! — Баронът сякаш се ядоса от неговата недосетливост. — Фалшивият Трикс не е сериозна заплаха за Гриз. Но аз ще се постарая той да стане за него трън в гащите му. Така че ще се наложи да направи някои малки отстъпки. Тук имаме едни спорни ливади… — Баронът махна с ръка. — Не е толкова важно. Все нещо ще получа. Половин или една година, твоят оръженосец ще си отживее тук.
— А след това? — изплашено попита Йен.
— Не се страхувай — усмихна се баронът. — Когато Гриз се съгласи на някакви отстъпки, аз ще призная публично, че си безпризорен скитник. Само за очи, ще те набият с пръчка, но аз ще кажа на палача много да не се старае. А като се оправиш, ще те уредя някъде чирак или в кучкарника. Обичаш ли кучета?
— Обичам! — засия Йен.
— Браво! — кимна добродушно баронът. — Така ще направим.
— Ами аз?! — викна с пълно гърло Трикс.
— Наистина, с теб какво да правим? — баронът се усмихна. — Повярвай ми, Трикс, ако имах възможност, щях да ти помогна. Но нямам. Затова…
Трикс чакаше уплашено. Йен сви виновно рамене зад гърба на Галан.
— Затова ще ти дадат храна, ти ще седнеш отново в лодката си и ще се отправиш, накъдето ти видят очите. А очите ти ще гледат към Дилон. Това е голям и богат град, където един умен сирак винаги ще изкара колкото за парче хляб. Освен това, аз ще ти дам препоръчително писмо. Един вид, че ти си извънбрачен потомък на един от моите роднини. Дори може да се каже, че си мой племенник… Че знаеш да четеш и да пишеш и прочие полезни неща… писмото вече се пише. С такова писмо ще се устроиш лесно при всеки търговец, повярвай ми. По-нататък всичко зависи само от теб. Ще спечелиш пари, ще станеш младши съдружник, ще тръгнеш да плаваш по моретата, ще си построиш дом, ще се ожениш за дъщерята на твоя чорбаджия… предвидливо ще бъде, ако веднага се поогледаш за някой овдовял търговец, който няма синове, а само сладки дъщерички. Традиционно, търговците обичат и глезят повече най-малките си дъщери. След дванайсет-тринайсет години ще забогатееш толкова, че при мен, стареца, ще влизаш, без да чукаш!