Трикс си спомни как се беше запознал с Йен и кимна:
— Благодаря ви, сир…
— А сега, Гриз, ти можеш да се опиташ да отговориш на обвиненията — произнесе кралят.
Сатор мълчеше, навел глава. Трикс не знаеше къде да се дене от срам. Разбира се, Гриз беше подъл предател, но сега щяха да го обвинят в нещо, което не е извършил…
— Нямаш ли какво да кажеш? — поинтересува се кралят.
— Вината за всичко е само моя — глухо каза бившия съхерцог Гриз. — Нито моята жена, нито синът ми знаеха за предателството. Те смятаха, че това е обичаен преврат… че аз искам само да сваля съхерцог Соийе. Аз никога не бих замислил всичко това сам… воинът-магьосник Гавар… той ме изкуши с обещания за вечен живот, богатство и власт…
На Трикс челюстта му увисна. А Сатор Гриз продължаваше все по-бързо и по-бързо, сякаш думите му носеха облекчение:
— Войските на витамантите трябваше да пристигнат рано напролет. Аз трябваше да ги допусна до гробищата, за да вдигнат мъртъвците, а също така да убедя васалите си да минат на страната на Евикейт… витамантите се канеха да отровят ваше величество и бъдещия наследник, след което Тиана, вече омъжена за Евикейт, щеше да стане законна наследница на престола…
— Стига толкова — каза кралят. — Това е напълно достатъчно за пет-шест смъртни присъди.
Сатор Гриз замълча.
— Аз много се съмнявам, че твоят син не е бил посветен в заговора — каза Маркел. — Близките ти съветници също така…
— За всичко съм виновен само аз — мрачно каза Гриз.
— Не мога да отрека, че имаш достатъчно мъжество — кимна кралят. И продължи със звучен глас: — Аз уважавам смелите си врагове. Ако ти не беше погубил моя верен васал, добрия човек Рат Соийе, съпругата му и слугите, които му бяха останали верни…
Трикс усети, че очите му се пълнят със сълзи.
Наистина, ако това не беше се случило! Ако хитрият Сатор Гриз не беше убил заради коварните си цели, ако не беше убил никого, ако просто ги беше хвърлил в тъмница… Ако всичко се беше случило така…
От мъката и страданието, които го връхлетяха, на Трикс му се зави свят и той чуваше гласът на краля, сякаш много отдалеч.
— … съхерцога Рат Соийе, неговата съпруга и верните му слуги…
Трикс изтри с ръкав сълзите си и отново погледна към краля.
— Ваше величество — тихо проговори министърът на тайната канцелария. Кралят махна с ръка и продължи:
— … то със своята безкрайна милост, аз бих запазил нищожния ти живот. Бих те изпратил в самаршанските пустини, за да доизживееш дните си в нищета, тежък труд и мъка по изгубеното…
— Ваше величество! — по-високо каза министърът.
— Но аз ти прощавам само предателството, което си извършил спрямо мен! — тържествено каза кралят. — Няма да ти простя убийството на верните си поданици!
Сатор Гриз бавно вдигна глава.
— Това вашата кралска дума ли е, сир?
— Ваше величество, моля ви да спрете — промълви министърът на тайната канцелария.
— Да, това е моята кралска дума! — тържествено каза Маркел.
— Тогава, не ми остава нищо друго, освен да се примиря с изгнанието в пустинята — смирено каза Гриз. На устните му се появи тържествуваща усмивка.
— Какво значи това? — попита кралят и се обърна към министъра на тайната канцелария.
— Аз се опитах да ви спра — сир — отвърна той. — Там е работата, че тази част от резиденцията, която принадлежеше на херцог Соийе, е била превърната в затвор. Ние арестувахме охраната и…
Министърът се обърна към вратите на тронната зала и махна с ръка. Стражникът отвори вратите, каза нещо и в тронната зала неуверено влязоха…
— Мамо! — извика Трикс, скачайки и събаряйки стола. — Татко!
Той се втурна към тях, спря се и погледна краля. Маркел беше явно объркан, но кимна на Трикс.
— Сине! — Съхерцогиня Соийе, присвивайки късогледо очи, тръгна насреща му — достатъчно бързо, за да покаже колко е силна майчината любов, но и не чак толкова бързо, за да не изглежда недостойно за знатна дама. — Какъв кошмар! На какво си заприличал!
— Мамо, ти си жива! — Трикс от вълнение направи това, което се стесняваше да направи от две-три години насам — прегърна нейна светлост Реми Соийе и зарови глава в рамото и.
— Колко си пораснал, колко си възмъжал, станал си истински мъж! — възкликна съхерцогинята. Дълбоко в душата си Трикс беше убеден, че майка му не говори точно това, което мисли, а каквото трябва да говори една благородна дама в подобна ситуация, но все пак му беше приятно.