— Сине! — кратичко каза Рат Соийе и сложи тежката си ръка на рамото му. — И все пак…
Херцогът не можа да каже нищо повече, но сърцето на Трикс се разтупа от Гордост. Рат Соийе се приближи до трона и коленичи.
— Станете, херцоже — кимна Маркел. — Щастлив съм да ви видя жив.
— Аз също, ваше величество — призна херцогът. И погледна към Гриз.
— Тук, за съжаление, аз допуснах грешка — призна Маркел. — Бях уверен, че сте загинали и казах, че прощавам на изменника престъплението срещу трона. Но тъй като сте живи, излиза, че този негодник ще се отърве само с изгнание.
— Вашата воля е закон, сир! — склони глава Соийе.
— Може някой все пак да е загинал? — поинтересува се с надежда Маркел. — Дълг на краля е да накаже престъпника за смъртта дори на най-нищожния от поданиците му. Слугите как са?… Стана дума за тях…
— Те бяха заточени заедно с нас — призна херцогът.
— Значи никой не е загинал? — попита Маркел. — Съвсем никой?…
Рат Соийе поклати печално глава.
— Изведете бившия съхерцог Гриз и сина му! — заповяда Маркел. — Тепърва ще решавам какво да правя с тях.
— Думата на краля! — напомни му Сатор, когато го извеждаха от залата. — Думата на краля е ненарушима!
— Да живее кралят! — подхвана Дерик.
Стражникът го тупна по врата и той замълча.
Късно вечерта на същия ден, крал Маркел Веселия организира тържествена вечеря в тесен кръг. Присъстваха: негово величество крал Маркел Веселия, нейно величество кралица Глиана, княгиня Тиана Дилонска, херцог и херцогиня Соийе (традицията на съхерцозите завинаги остана в миналото), техният наследник Трикс Соийе, магьосникът на свободна практика Радион Лапад, слугата на Трикс, рицарят на веслото Йен (него го бяха преоблекли в рицарски одежди, върху които с достойна за похвала бързина, бяха избродирали герб — сребърно весло на син фон) и доведеният брат на княгинята — Халанбери (него Маркел го удостои с ласкаво погалване по главата). Също така присъстваха церемониалмайсторът и херолдът, най-вероятно, за да не раздрънкат преждевременно подробности от това, което днес се беше случило.
Със сигурност тук някъде беше и министърът на тайната канцелария.
Разбира се, тук бяха и слугите, и охраната, но тях кой ги брои?
Трикс се изми в кралската баня и се преоблече в чисти дрехи, но пак не се чувстваше тук много на място. За това допринасяше още повече седящата до него херцогиня Реми Соийе, която през цялото време се опитваше да храни любимия си син с лъжичка в устата и възклицаваше всеки път, когато той протягаше ръка към чашата с вино. За щастие много скоро я погълна беседата с нейно величество, която започна с това колко интересно е положението, в което се намира кралицата, и плавно премина към фасона на роклите, които по най-добър начин маскират това положение.
Тиана седеше отдясно на краля, което очевидно беше равностойно на кралско извинение тъй като по принцип кралете никога не се извиняват. Върху главата й проблясваше със син блясък тънка сапфирена диадема — още един знак на кралската милост. Трикс през цялото време се стараеше да улови погледа на Тиана, но тя беше твърде заета да беседва с Маркел.
Радион Лапад, облечен в парадна мантия, човъркаше в салатата си. Изглеждаше сякаш независимо от това, че беше освободен от тъмницата и от него бяха свалени всички обвинения, нещо все пак силно потискаше магьосника… Какво обаче?
Трикс въздъхна.
— Дами… и господа… — Маркел най-сетне приключи разговора си с Тиана и огледа всички присъстващи. — Това, което ще ви кажа сега, ще си остане между стените на този дворец. На населението ще бъде съобщено, че на семейство Гриз е отнето дворянството и те са изпратени в изгнание заради коварния заговор срещу рода Соийе.
Рат Соийе кимна с разбиране.
— Да разкажем на хората за тайните планове на витамантите и за истинската дълбочина на предателството на Гриз, означава да всеем паника и да ускорим войната с Кристалните острови — поясни кралят. — Причините за изгонването на Гриз са повече от достатъчно. Няма нужда да споменавам, че бракът на княгиня Тиана и Евикейт, вече не отговаря на интересите на кралството. Аз предполагам, че любезният регент Хасс ще продължи службата си, докато княгинята не навърши пълнолетие… или не се омъжи. — Маркел се усмихна. — Но принудителната завеса на тайната няма да ми попречи да възнаградя достойните и да накажа предателите. Херцогиньо?