— Ще го нося на верижка върху гърдите си — реши Трикс, като повъртя в ръката си пръстена, който беше много голям за пръстите му.
— Не го преживявай — засмя се кралят. — Ти си още прекалено млад, за да разбираш, че двеста жълтици ще ти потрябват много по-рано от вълшебен пръстен.
— Да, сир — призна Трикс.
Кралят доволно огледа седящите около масата. И каза с неподправена искреност:
— Колко обичам моментите като този! Порокът е наказан, добродетелта тържествува! Мъдрият добър крал възнаграждава своите верни слуги, а злодеите стенат в тъмницата… Кажи ми, Трикс, няма ли да е справедливо, ако те се опитат вероломно да избягат от тъмницата и паднат пронизани от стрелите на стражите?
Трикс погледна краля в очите. Спомни си как Сид Канг го изведе от двореца и как очакваше коварната стрела, която ще се устреми към него от тъмното…
— Не, ваше величество. По-скоро, да, ваше величество. Това ще е справедливо, но няма да е добре. А в света има толкова много справедливост, че почти не е останало място за добротата.
Кралят го погледна замислено. После попита:
— Кажете, херцоже, как успяхте така да го възпитате?
Бащата на Трикс се смути и неловко повдигна рамене:
— Не сме го възпитавали специално… мотаеше се около нас, ядеше, слушаше приказки, след това му хареса да чете летописи…
— Не сме го възпитавали специално… — замислено каза кралят. — Хубав метод…
Трикс продължаваше да гледа краля.
— Добре. Утре семейство Гриз ще бъде откарано до самаршанската граница и ще бъде изгонено с ритници от кралството — каза Маркел. — Макар че твоят пример показа, че това не е най-добрият начин да се води политическа борба.
Трикс кимна с благодарност.
— Засега стига разговори — заповяда кралят. — Страхувам се еленското да не изстине, а виното — да изветрее… опитайте от розовото, то е от най-добрите ми лозя…
И кралската вечеря влезе в стадия, в който награди не се раздават, но затова пък блюдата се сменят често-често и позволяват на всички да се насладят на майсторството на придворните готвачи.
Трикс се хранеше с удоволствие, отдавна не му се беше случвало така вкусно да си хапне. Дори и у дома, на най-разкошните приеми, които родителите му устройваха, храната беше по-обикновена.
Но го тревожеше това, че нито Тиана, нито Лапад, сякаш не му обръщаха никакво внимание. Той не разбираше защо и това го караше да изпитва вина.
Но да разговаря през масата беше, разбира се, неудобно. И едва когато Маркел стана и всички тръгнаха да се разотиват, Трикс се усети, че има на разположение няколко минути за разговор.
Той се доближи до Тиана. Маркел и баща му се прегръщаха и кралят го наричаше „Любезни мой херцоже…“, всички останали също се въртяха около краля.
— Тиана, сърдиш ли ми се за нещо? — тихо попита той.
Тиана, на която дългата черна рокля седеше прекрасно, учудено го погледна.
— Ами… ти изобщо не ми говориш… — измърмори Трикс. — Дори не ме поглеждаш…
— Глупчо — тихо отвърна Тиана. — Намираме се в двореца, тук нещата са съвсем различни, тук никоя възпитана девойка не бива да се заглежда по симпатичните младежи…
Бузите на Трикс пламнаха.
— Заповядайте в Дилон, това е официална покана — каза Тиана и като се огледа бързо, млясна Трикс малко по-в дясно от горната устна.
Трикс се вкопа, а когато си върна способността да се движи, Тиана вече се отдалечаваше под ръка с нейно величество.
Щастлив и спокоен, Трикс взе да се оглежда за Лапад. Разбира се нямаше нужда вълшебникът да го целува, но някоя и друга добра дума щеше да върне доброто му настроение…
Но Лапад вече го нямаше, само край най-отдалечената врата се мерна празничната му мантия.
„Ще поговоря с него утре сутринта“ — помисли си Трикс секунда преди херцогинята да го стисне в прегръдките си, след което започна да го разпитва дали не й е простил и, ако не — защо бузите му са червени като домат.
Но на сутринта Лапад вече го нямаше в кралския замък. Довереният кралски магьосник се беше телепортирал в неизвестна посока.
5
В ясното зимно утро, една седмица преди края на годината, Трикс Соийе, единственият и пълноправен наследник на херцог Рат Соийе, подозрително оглеждаше своето отражение в огледалото.