Големите градове много обичат малките момчета от провинцията. Готови са да им предоставят най-различни забавления — игри на карти и зарове, ловки и доброжелателни крадци, продавачи на древни карти, еликсири и амулети, обилно напудрени жени с уморени погледи, конни надбягвания и надбягвания с хлебарки, боеве със змейове и дресирани крокодили, уютни и задушевни таверни, където никой не пита за годините ти, ако си решил да си поръчаш една двойно препечена ракия.
Когато на момчетата им свършат парите (при срещата с крадците това става много бързо, а в разни други случаи могат да минат и няколко часа), те рядко се връщат обратно вкъщи. Най-често, решават да останат в големия град и да вземат реванш за неудачните си запознанства.
И градът щедро им предоставя възможността да останат. Момчетата започват да играят на карти и зарове, тренират ръцете си и ловко шарят по джобовете на минувачите, рисуват древни карти и приготвят любовни еликсири, започват да ги издържат стари и грозни, но богати жени, тренират коне и ловят в градските помийни ями най-тлъстите хлебарки, събират нечистотиите на конете и огризките след крокодилите, метат в таверните…
Трикс, без да подозира какво го чака, вървеше по крайбрежната улица. Когато преди четиринайсет години придворният астролог по навик лъжеше съхерцога Рат Соийе, че първородният му син е роден под щастлива звезда, дори не подозираше колко са близо до истината думите му. И сега Трикс по чудо успя да отскочи от конника, който летеше насреща му и да приклещи ръката на един обаятелен млад човек, която се опитваше да бръкне в джоба му. Този младеж беше пристигнал в града преди три месеца, веднага беше изгубил парите си на конни състезания и беше усвоил нова професия. Този обаятелен млад човек, кутрето на който Трикс с неловкото си движение беше пресрещнал, облещи очи, пребледня и, държейки ръката си силно встрани, бързо се отдалечи. Нямаше съмнение, че наглед простоватото и обикновено момче беше притиснало ръката му нарочно.
А между другото, всичко опираше до късмета! Звездите, разбира се, нямаха никакво отношение към човешките дела. На звездите хората са им дълбоко безразлични. Още повече, че всички хора се раждат с абсолютно еднакъв късмет, но той се проявява в различни ситуации.
Неудачникът търговец, който всеки ден кълне съдбата си, би могъл да бъде най-преуспяващият скулптор на този свят. Играчът на зарове, на когото все не му идва ръка, би могъл да преуспее, ако отглежда лалета. Земеделецът, чиито посеви сушата изгаря, би преуспял в състезанията с лъкове, които се провеждат в славния град Ангурин, в най-ветровитата, дъждовна, студена и безлунна зимна нощ.
Причината, късметът да помага на даден човек в определени начинания, е твърде занимателна. Ако можеше да стане широко известна, тя би обърнала живота на много хора в по-добра посока. За съжаление, самият Абуир — учен от горещия Самаршан, който от двадесет и пет години се занимаваше с този въпрос, беше изключителен неудачник. Когато загадката беше на път да се реши, развълнуваният учен обърна запаления светилник върху работната си маса и пожарът погълна цялата му лаборатория, заедно с всички изследвания.
Разочарован, Абуир скъса завинаги с науката, отиде в планината, там се присъедини към една свирепа групичка и само след две години се прослави като най-страшния, неуловим и късметлия разбойник, когото светът беше познавал.
Така че никой, дори и Трикс, не знаеше къде се крие неговият късмет. И в кой момент можеше да го изостави. Колкото и да е печален този факт, ние също няма да узнаем истината…
Трикс вървеше по крайбрежната улица и зяпаше красивите къщи. Колкото повече се отдалечаваше от рибарите и алхимиците, толкова по-красиво ставаше наоколо. Пред домовете се появиха китни градинки и зелени морави, самите сгради бяха с големи балкони и тераси, подпираха ги колони, покриваха ги ярки лъскави плочи и бяха украсени с изящни дърворезби. Прозорците бяха от стъкло, а самите стъкла — чисти, без мехурчета и пукнатини. В малките паркове, в тревата играеха малчугани, наглеждани от строги гувернантки, облечени в дълги поли, с шарени чадърчета в ръцете. Навсякъде се виждаха продавачи, които тикаха количките си, отрупани с най-различни сладки изкушения, плодове и бутилки с жълта лимонада. Трикс, който открай време си падаше по сладкото, си купи голямо парче фъстъчена халва и едно шише лимонада и седна на парапета. Отчупи парченце от лепкавата сладост и се загледа замислено към княжеския замък.