Дали още сега да не отиде при регента?…
Или да отседне в някой хан, да поотпочине, да отиде на баня, да си купи прилични и чисти дрехи, за да изглежда достойно, както подобава на положението му на съхерцог в изгнание?
Сложен въпрос! Според хрониките, някои хора в неговото положение не считаха за уместно да се престарават в и се явяваха, каквито си бяха — мръсни, раздърпани, разкървавени, с което за сетен път подчертаваха драмата на своето положение. Но други изгнаници предпочитаха да се пооправят, преди да се явят, за да покажат, че духът им не е сломен, а благородството им — непокътнато…
Размисълът на Трикс беше прекъснат от появата на двама млади господа с вид на бохеми, които си приличаха, досущ братя. Младежите бяха шестнайсет-седемнайсет годишни, обути в панталони от зелено кадифе, облечени в копринени ризи с дантелени яки и маншети и къси кафяви елечета. Златистите им букли се подаваха изпод шапчиците, от които стърчаха по три перца — синьо, червено и зелено. И двамата държаха в ръцете си папки, издути от листове хартия, а от джобовете върху гърдите им се подаваха като пъстро ветрило цветни моливи. Дори за Трикс не представляваше никаква трудност да се досети, че са ученици от великата гилдия на художниците.
Момчетата погледнаха бегло към Трикс, приседнаха близо до него и отвориха по бутилка с вода или, може би, с леко вино.
— Жалко, времето не стигна — огорчено каза един от младежите. — Успях само да нахвърлям палача…
— Няма нищо, аз рисувах самозванеца — похвали се другият и отпи голяма глътка. — Ще го прерисуваш от мен.
Когато утолиха жаждата си, те разтвориха папките и започнаха да разглеждат рисунките си. Трикс любопитно проточи шия и се вгледа в скиците. Учениците художници го забелязаха, но излязоха свестни момчета и не му се скараха. Напротив, обърнаха рисунките към него и зачакаха реакцията му.
— Страшни са — каза Трикс, чувствайки, че трябва да влезе в ролята на благодарен зрител и облиза лепнещите си от халвата пръсти.
Впрочем, скиците действително не бяха лоши. Върху единия от листовете, с няколко бързи движения на черния въглен, беше нахвърляна фигурата на палача — гол до кръста, широкоплещест, с качулка, която скриваше лицето му и с размахан камшик в ръката. Качулката и крайчецът на камшика бяха подчертани небрежно с червен цвят. Не беше ясно кого налага палачът.
На другата рисунка беше нарисувано малко момче, което лежеше по корем, с набразден от камшика гръб. Момчето плачеше, крещеше и гримасничеше. Не беше толкова добре нарисувано, колкото палача, беше по-карикатурно, но въпреки това, беше живо и запомнящо се.
— На мен също ми харесва — скромно каза авторът на скицата. — Жалкото е, че малко го биха. Днес регентът беше в добро настроение.
— Какво се случи с него? — попита Трикс и усети, че го залива вълна от съчувствие към това момче.
— Десет удара с камшик и три години поправителен труд. Изпратили са го или на оризовите полета, или някъде още по-далеч, да пасе овце. Нали ти казах — днес регентът беше в добро настроение.
— Защо го наказват?
— Защото е самозванец. — Художникът, който беше нарисувал палача, се изплю през парапета. — Дойде сутринта пред двореца и взе да вика, че бил съхерцог Трикс Соийе и да моли регента за помощ и защита.
— Така му се пада на самозванеца! — свирепо изрече Трикс. — А регентът веднага ли го позна?
— Регентът изобщо не го е поглеждал — засмя се художникът. — Всички знаят, че малолетният Трикс е посечен, когато се е опитал да нападне Дерик Гриз. Посякъл го е самият Дерик. Така че регентът веднага се разпореди, всеки, който се опита да се представи за Трикс Соийе, да бъде бит с камшик и изпратен на поправителен труд! Говори се, че кралството се е напълнило с такива хитреци…
Трикс нямаше сили да каже дори една дума. Ушите му горяха. А помощник-художникът, без да забелязва реакцията му, произнесе мечтателно:
— Колко жалко, че не бях там… разправят, че съхерцогинята — госпожа Реми Соийе е спазила ритуала на Височайшата смърт, дори нещо повече — изпила е змийска отрова, след това се е пронизала с кинжал в сърцето и после скочила през прозореца на кулата и освен това се е заляла с газ и се е подпалила! Да видиш такова нещо и да го нарисуваш!… Херцогинята, обхваната от свирепи пламъци, прободена с кинжал и с изкривено от болка лице, се хвърля от прозореца! Бих кръстил картината „Горящата аристократка“. Не, по-добре ще е „Смъртта на съхерцогиня Соийе“ или „Кой пада от прозореца“!