Бум!
Юмрукът на Трикс с всичка сила се стовари върху челюстта на ученика художник. Зъбите на младежа изтракаха, той се преметна през парапета и падна по гръб на улицата. Шишето в ръката му се счупи и бледорозовото вино, разредено с вода, се разплиска във всички посоки.
— Какво ти става?! Какво правиш?! — развика се другият млад художник и отстъпи няколко крачки назад. — Откачи ли?!
По правило учениците обичат да се бият. Но тези двамата се оказаха твърде артистични натури, които можеха само да наблюдават как бият с камшик малките самозванци или как горящи жени падат от прозорците, но беше под достойнството им да се сбият на улицата.
— Колко жалко, че не си бил там! — крещеше Трикс и безстрашно настъпваше срещу двамата, които бяха доста по-възрастни и по-едри от него самия. — Колко жалко, че не си бил там, а?!
— Ненормалник… — мърмореше младият художник и се държеше за челюстта. — Луд! Сега ще извикам стражите!
— Предизвиквам те на дуел! — викаше Трикс и шареше с ръка около кръста си.
Уви, той нямаше нито меч, нито кинжал и затова отстрани изглеждаше, сякаш дърпа нагоре смъкващите се гащи.
Може би точно тези нелепи движения придадоха храброст на учениците. Този, който не беше ударен, помогна на ударения да стане. Той изплю кървава слюнка, опипа с ръка зъбите си, зави нагоре дантелените си маншети и смело тръгна срещу Трикс. Приятелят му го последва.
Но до бой не се стигна.
От групичката хора, които бяха започнали да се събират, едър и як мъжага с побеляла коса, наметнат с моряшки бушлат, излезе и застана между Трикс и художниците. Едното му око беше закрито от чиста, черна превръзка, която го оприличаваше на стар пират от детска книжка. Освен това, той накуцваше, а на лицето му личаха отдавна зараснали белези от стари рани. На пояса му висеше абордажна сабя, каквито на сушата носеха само офицерските чинове.
— Пусни веслата, юнги! — Мъжът изгледа строго художниците и размаха пръст на Трикс. — Какъв е този панаир?!
Мъжът изглеждаше толкова живописно, че и Трикс, и художниците неволно се изпълниха с дълбоко уважение към него.
— Този… Свинята — ученикът посочи към Трикс — ме фрасна по зъбите!
— Щом е свиня, значи не е „този“, а „тази“. Трябва да бъдеш последователен — едноокият се намръщи. — А ти, побойнико, какво ще кажеш?
— Той обиди ма… — Трикс се запъна. — Обиди съхерцогиня Реми Соийе!
— Изобщо не съм я обиждал! — възмути се ученикът. — Тя е храбра жена! Аз бих нарисувал с нея героичен сюжет!
Трикс пак тръгна напред, но силната ръка на едноокия го спря.
— Ясно! — строго каза мъжът. — Изслушах ви и разбрах всичко. Сега чуйте моето решение!
Тонът му беше толкова убедителен, че на никого дори през ум не мина да попита как така беше разбрал всичко от обърканите им обяснения и, изобщо, кой му беше позволил да се произнася?!
— Ей, ти! — Морякът извади сабята и я размаха по посока на пострадалия художник. — Ти си се изказал неуважително по адрес на аристократка. Затова си си го получил!
Младият художник подсмръкна.
— А ти! — Сега сабята сочеше към Трикс. — Желанието ти да защитиш една дама е благородно, но за улична разправия в нашия славен град се полага наказание с камшик! За да не затрудняваме правосъдието, аз лично ще те накажа на палубата на моя легендарен кораб „Асиопа“! Десет удара с камшик!
Тълпата изохка и Трикс разбра, че му се готви сурово наказание. Той се опита да направи крачка встрани, но тълпата с радост прегради пътя му и едноокият моряк го хвана за яката и го помъкна със себе си.
— Господин… ъ-ъ…, господин моряк! — развика се подир тях пострадалият. — Недейте десет камшика! Аз да не съм звяр! Пет-шест са напълно достатъчни!
Нямаше как да не признае човек, че младежът прояви известно благородство. Но на Трикс, в този момент не му беше до благите и великодушни мисли, чиито наченки можеха да бъдат открити и в бохемските души. Той висеше в лапите на едноокия моряк и полагаше огромни усилия да докосне с крака земята под себе си, за да не падне. Морякът го влачеше по улицата, която водеше нагоре към планината, все повече отдалечавайки се от реката. Няколкото зяпачи, които се бяха залепили за тях поизостанаха когато морякът ги стрелна злобно с единственото си око, но продължаваха да ги следват.