Трикс много-много не се интересуваше от историите на комедиантите, но все пак кимна с глава. Тази версия му изглеждаше къде-къде по-реална.
… Спектакълът беше приключил преди около час и оттогава Трикс седеше в стаичката с огледалото и препирните. Компания му правеха Бамбура (както вече Трикс беше успял да разбере, актьорите, за по-голяма лекота, се наричаха помежду си на сцената с истинските си имена) и кльощавият мургав мъж, който играеше краля на туземците. Наричаха го Шараш или Жараж, Трикс така и не успяваше да схване произношението и за всеки случай се обръщаше към актьора неразбрано — гъгнейки и хъркайки, сякаш го беше повалила внезапна настинка.
Бамбура се върна веднага след тържественото погребение на Шараш или Жараж, което Трикс проследи с огромно любопитство през дупката в стената. Храбрият капитан държеше под мишница бялото кученце Алби. И двамата изглеждаха уморени. Кученцето подуши краката на Трикс, джафна и се затича към ъгъла, където имаше паничка с вода. Лочеше жадно, като благороден рицар, рано сутрин след празненство, пухтеше гневно и само дето не ругаеше на кучешки, под нос. Бамбура си припяваше радостно песента на чернокожите роби: „Свободни, свободни, ще бъдем свободни…“ и събличаше костюма си. Смъкна моряшките си дрехи, ботушите, оръжието си и черната превръзка. Отвърза подплънките за бицепсите, отпусна колана си и пусна на свобода коремчето си. Остана по трико — пъстро и закърпено — каквито носят акробатите и жонгльорите, седна до масичката и смигна добродушно на Трикс. След него влезе Шараш-Жараж, който носеше апетитно ухаещо парче печено месо.
— Много удобно сме го измислили — поясни Бамбура. — В средата на второ действие туземците пекат на огъня месо. Хванали са моя старши помощник — той е толкова голям мръсник, че дори собствените му деца не жалят за него… След което рицарят Кристан с меча си, а невинната девица Глиона с вой прогонват туземците, те бягат заедно с месото, а след спектакъла ние си го поделяме.
— А… Това ли? — Трикс подозрително изгледа парчето месо.
— О, не! — Бамбура размаха ръце. — Не е това, което си мислиш. Можем ли всеки ден да търсим такъв колоритен негодник за ролята на старши помощник? Това е най-обикновено говеждо месо от пазара… Признавам си, че беше малко повмирисано, но ние го накиснахме в оцет и повечко го попрепекохме…
Трикс се успокои и хапна заедно с актьорите (Алби, с настоятелен лай напомни, че и на него му се полага парченце). След това разказа цялата си история, като започна от утрото, когато се запъти към баща си, в тронната зала…
— Не си прав Ш(Ж)араш(ж) — пламенно произнесе Бамбура. Трикс отново се заслуша, но пак не разбра името на мургавия. — Ако съчиним пиеса, в която да се разказва историята на бедното момче, зрителите ще се възмутят от несправедливостта! Народното негодувание ще стигне до княза, а може да стигне и до краля!
— Да, да — кисело изрече Шараш-Жараж. — Само че първо ще стигне до Сатор Гриз. А той ще изпрати някой убиец, който през нощта ще пререже и гърлото на Трикс, и нашите гърла, за всеки случай.
— Тогава ще съчиним пиесата иносказателно! — Бамбура махна с ръка. — Така, че узурпаторът нищо да не разбере!
— Тогава, никой нищо няма да разбере… — дояждайки месото си, съобщи Шараш-Жараж. — Да не говорим, че да съчиниш пиеса не е проста работа. Трябва талант! Спомняш ли си, че ти се опита да напишеш трагедия? За едно момиченце, което тръгнало да види болната си баба и по пътя го срещнал страшен разбойник… и…
Шараш-Жараж погледна към Трикс и се закашля, сякаш се беше задавил. Когато се изкашля, довърши кратко и сухо:
— Нищо не се получи! А сега искаш да разкажеш за държавен преврат и то така, че зрителите да застанат на страната на Трикс!
Бамбура кимна неохотно. След което произнесе:
— Все пак, аз ще отида при господин Майхел. Ще му кажа, че случайно съм срещнал на улицата един свой племенник и искам да го зачисля към трупата. Няма да откаже! И без това, отдавна ни трябва младеж за младежките роли!
— А младежът дали ще иска? — полюбопитства Шараш-Жараж.
Трикс се навъси, но Бамбура беше във възторг от идеята си и не приемаше отказ. Потупа ободряващо Трикс по рамото и каза:
— Чакай. Изчакай малко.