— Как успях… Нали съм планинец! Първо я ударих с една тежка островърха тояга, след това забих тоягата в гърлото й и я завъртях два пъти. Кръв течеше като в кланица! Само как ревеше в тишината на нощта!
Трикс преглътна. Той предпочиташе да не си представя, от какво се правят колбасите и как изглежда победата над свирепия хищник. Разбира се, на сина и наследника на съхерцога му се беше случвало да придружи баща си по време на лов. Но там, по правило стреляха по зверовете с лъкове, след което животното биваше отнасяно някъде и от него приготвяха малко по-късно вкусна трапеза…
— Вие сте герой! — каза Трикс. — Много благодаря. Аз ще се постарая да стана истински воин.
Шараж загледа замислено вратата, която се затвори след момчето. След това, с тъжна усмивка измъкна изпод леглото си една тумбеста бутилка със силно вино и наля догоре две чаши.
В този момент Бамбура се върна. Беше смутен, но не беше изгубил оптимизма си. Вдигна от пода Алби, който близна актьора по носа.
— Днес Майхел не е в настроение. Няма нищо! След някой и друг ден, той ще се убеди, че у теб има артистична жилка и ще те приеме в трупата… Трикс?…
— Малкият си отиде — каза Шараж. — Ние си поговорихме и аз му обясних, че актьорството не може да оправи света.
— Защо?! — възмути се Бамбура и пусна кученцето на земята. — Къде ще отиде сега?
— Мисля, че ще се опита да стане рицар. — Шараж протегна към приятеля си чашата с вино. — Изборът му е съмнителен — той не притежава нито нужното телосложение, нито характера, които биха му позволили да удря някого по главата с тежкия меч. Честно казано, приятелю, разбирам защо реши да приютиш момчето в трупата. От него може би щеше да стане добър управник на някое мирно и богато херцогство. Но да се заплете в интриги, за да си върне престола? Да усвои занаята на търговец, да забогатее неприлично, да разори врага си и да си върне бившите владения? Да се превърне в планина от мускули, окована в броня и с меч да си проправи път към трона? Да стане наемен убиец, да се промъкне в потайна доба в спалнята на Сатор Гриз и да размаже черепа му с нощното гърне? Не, тези неща не са за него.
— Но нали си го посъветвал да стане рицар? — възмути се Бамбура.
— Да — кимна Шараж. — Защото си спомних за един млад планинец, който искаше да си отмъсти, но така и не успя. И за неговия приятел, Лиандър по баща, който беше лишен от престола заради непълнолетието си и постъпи в актьорска трупа.
Бамбура въздъхна и седна зад масата. Взе чашата с вино и отпи. Промърмори:
— И какво от това? Виол е добър управник. Къде-къде по-добър, отколкото бих бил аз! На седем години да изплетеш такава интрига! Да завъртиш главата на десетгодишния си брат с изкуство и така да го обработиш, че сам, доброволно да избяга с артистите… Освен всичкото, намериха и дрехите на изчезналия брат на брега на реката, и трима свидетели се намериха, така че бързо и без да се губи време братът беше обявен за удавен! И всичко това, съвсем сам, на седем години, Виол успя да го организира! Истински талант!
— Талантлив е — без ентусиазъм призна Шараж. — Може би, владетелят трябва да бъде точно такъв, дори като дете. Само че това момче, Трикс, не иска да се помири. Нека се опита да победи.
— Да, но по кой начин?! — възкликна Бамбура.
— Начинът е само един — усмихна се Шараж. — Ако не съм изгубил целия си ум… Но на Трикс, нищо не съм му казал. Нека и ние да не говорим за това!
Приятелите мълчаливо отпиха от чашите си.
Всеки нормален човек, разбира се, би попитал какъв начин виждаше Шараж и защо не каза нищо на Трикс за него. Но Бамбура, който от десетгодишен се подвизаваше в пътуващия театър, свято вярваше в законите по които живееше сцената. Един от главните закони беше — не изпреварвай действието и остави зрителят да се наслади на интригата.
От уважение към прославения в артистичните среди капитан Бамбура, ние също няма да настояваме да ни се обяснява и дори ще се престорим, че не разбираме, за какво става дума.
Трикс се изгуби из коридорите и изведнъж попадна в зрителската зала. Личеше, че тук се играе често и помещението не се използва за друго. Скамейките в залата не бяха сковани как да е и поставени върху пънове, а бяха старателно изработени и имаха облегалки. Отзад бяха с номера, за да не се лутат зрителите къде да седнат и това вече си беше върховен шик.
Имаше отделени меки столове, където седяха благородните господа, които бяха готови да заплатят двойна цена. Пред столовете имаше дори масички, където да се поставят разхладителни или сгряващи напитки.