Трикс вървеше покрай магазинчетата и лавките и с любопитство, но и с изострено внимание оглеждаше кръчмите, които рицарите биха си харесали. На няколко пъти му се стори, че е попаднал на това, което търси, но в гостилницата с многообещаващото име „Щит и меч“ нямаше нито един рицар, повечето хора бяха странно тихи и облечени безлично, седяха поотделно на масите, не се поглеждаха и бавно пиеха… Трикс застана на прага, смутено пристъпи няколко пъти от крак на крак и излезе. След това неговото внимание беше привлечено от една пивница — „Тук е спокойно“, където сред посетителите имаше и много хора с доспехи. Но отблизо доспехите им се оказаха леки ризници, а вместо мечове, от коланите им висяха тежки, дървени тояги. Така че Трикс, който нямаше намерение да постъпва в градската стража, напусна със съжаление и това заведение.
И едва съвсем близо до върха на хълма, почти под стените на замъка, Трикс видя едно заведение с непретенциозното име „Люспи и нокти“, на входа на което без да бързат, от конете се разтоварваха двама рицари.
Всички — от сополивото пастирче до мъдреца-астролог (който също някога е бил дете), знаят, че рицарските доспехи биват най-различни. А облечен в пълно снаряжение, красиво и изковано от здрава желязна ламарина, рицарят не само, че не би тръгнал да се бие — в този вид даже не би се разходил из града. Защото, първо — конят му, за разлика от доспехите, не е от желязо. Второ — дори слънцето да не грее силно, рицарят ще прегрее и ще получи удар. Пълното и тежко рицарско снаряжение е само за арените. Опаковаш се, качват те на коня, поемаш, удряш, разопаковат те и сядаш да изстиваш.
Тези рицари бяха с по-леки, но впечатляващи доспехи: шлемове със забрала, нагръдници, стоманени наколенки, плетени надлакътници и ръкавици. По тази причина движенията им бяха бавни и плавни. Оръженосците им — момчета на по седемнайсет-осемнайсет години, докараха конете до дъсчената веранда на таверната. Рицарите внимателно се прехвърлиха от конете върху верандата и тромаво заслизаха надолу по стъпалата към кръчмата. Дъските скърцаха и леко се поклащаха. Конете допряха муцуните си, сякаш се оплакваха един на друг от своите ездачи.
Трикс наблюдаваше със съмнение как рицарите прекосяваха гостилницата. Поколеба се малко, после тръгна към оръженосците, които обтриваха конете с чисти кърпи. Острата миризма на конска пот защипа носа му. Оръженосците го загледаха.
Как да се обърне към тях? Като се има предвид, че той в момента не е съхерцог, а само някой, който иска да го наемат като оръженосец…
— Добри младежи! — каза неуверено Трикс.
— Разкарай се, днес не раздаваме милостиня — бързо отвърна едно от момчетата.
Вторият се оказа по-доброжелателен. Порови в джоба си, измъкна една ситна медна монета и я подаде на Трикс с думите:
— Вземи, купи си нещо за ядене.
— Не ми изглежда да умира от глад — търкайки енергично гърба на коня, избуча първият оръженосец. — Много си милостив…
— Днес стават три години от онзи проклет ден, в който ме нае сър Хойра. — Оръженосецът се изплю в краката си. — Помоли се за мен, малкия!
— Ами… — Трикс помрачня. — Нима службата на оръженосеца е толкова тежка?
— Зависи — изръмжа оръженосецът. — Ако звездите са благосклонни към теб, понася се… Но ако господарят ти е някой надут пуяк… — Младежът погледна предпазливо към вратата — ще проклинаш дните си!
— Я, той иска да става оръженосец! — каза неприветливият. — Точно така! Я го виж как се напрегна!
Оръженосците с интерес се вторачиха в Трикс.
— Не ми ли препоръчвате? — попита Трикс.
Изглежда, думите му прозвучаха искрено, защото не му се присмяха. Напротив, лицата на момчетата омекнаха.
— Ами, как да ти кажа… — проточи неприветливият. — Ако си мечтаеш да станеш воин, да се научиш да владееш оръжието, да станеш рицар, да се прославиш и да завладяваш сърцата на прекрасните дами… Тогава, не те съветвам!
— Няма ли да стане?
— Може и да стане — неохотно отговори оръженосецът. — Но в действителност ще ти се наложи да гледаш коне, да точиш мечове, да лъскаш доспехи…
— Да крадеш кокошките на селяните — намръщи се оръженосецът на сър Хойра. — Да придържаш коня, докато рицарят се занася с някоя чужда булка. Пръв да си пъхаш главата във всякакви съмнителни дупки, да помагаш на рицаря, когато повръща отровното вино, с което са го напили враговете му.