— Моята майка загина — неочаквано за себе си изрече Трикс. — Дори и да се случи нещо с мен, няма да се наложи да я гледате в очите. А аз, за да отмъстя, трябва да стана рицар. Помогнете ми, сър Паклус! Вземете ме за оръженосец!
Рицарят, който приличаше на гном, погледна изпитателно към Трикс. Произнесе:
— Ти май не си от обикновено семейство…
Трикс не отговори.
— Недей да ме молиш. — Паклус поклати глава. — Недей! Сега очаквам един търговец, който ще ми донесе артефакт с могъща сила, след което отново отивам до кулата на магьосника. Не ми трябва да мъкна със себе си и някакво необучено хлапе!
— Но нали някой трябва да държи коня ви — каза Трикс. — Или да проверява дали в храстите не се крият разбойници…
Сър Паклус стана моравочервен:
— Аз не хвърлям в бой деца вместо себе си! Не, не и не!
Трикс прехапа уста. Изведнъж си спомни разговора с оръженосците пред таверната.
— Сър Паклус — тихо произнесе Трикс. — Вие знаете какво е чест. Помогнете ми да защитя честта на рода си! Аз съм Трикс Соийе, син на съхерцога Рат Соийе, който беше коварно предаден и убит от Сатор Гриз.
Сър Паклус изохка и с безмълвно удивление се вторачи в Трикс. След това се изправи (с което стана съвсем мъничко по-висок) и измъкна от ножницата двуръчния си меч.
Трикс преглътна и застана на колене пред рицаря.
Ами ако сър Паклус таи някаква своя обида към рода Соийе? Никой рицар не вади меча си току-така. Той може да вземе на работа оръженосеца, но може и да му отсече главата. Това, разбира се, рядко се случва…
Сър Паклус протегна ръката с меча.
В кръчмата настъпи тишина.
Трикс стисна очи, за всеки случай.
5
Рицарите, освен умни и глупави, избухливи и разсъдителни, добродушни и не толкова добродушни, се делят на още две групи. Едната група счита, че е въпрос на чест да прекара нощта под проливния дъжд, сред бодливите храсти и да закуси с комат сух хляб. Другата група смята, че няма нищо лошо в това да прекараш нощта в хана, да се наспиш в легло и да закусиш шунка с яйца. Двете групи се различават много лесно — втората група мирише по-малко и е с по-здрав цвят на лицето.
Сър Паклус, за късмет на Трикс се различаваше не само с разум и добрина, но и със склонност към комфорта. Затова рицарят пренощува заедно със своя оръженосец в един хан, на изхода на Дилон, който не беше много луксозен, но беше чист, а всичката дребна гад беше изчистена съвсем скоро с помощта на магия.
— Това, моето момче, е велика работа — да не откриваш хлебарки в чашата си, а нощем да не те ядат дървеници — разполагайки се на единственото легло, каза Паклус. — Но най-лошото е, когато гадовете те хапят под ризницата, а ти не можеш дори да се почешеш. Но, което си е вярно, това поддържа бойния ти хъс.
— Как са ги изтребили? — отупвайки своя сламеник, хвърлен току пред вратата (за да може коварният враг, когато се спъне в оръженосеца, да изгуби време, докато му прерязва гърлото), попита Трикс.
— Как как?… — Сър Паклус почеса косматия си корем. Рицарят се отличаваше с изключителна окосменост — нещо, в което Трикс се убеди, когато му помогна да смъкне ризницата и ризата си и когато остана само по панталони. — С помощта на магия, разбира се. Магията, моето момче, е велика сила!
— А аз си мислех, че ненавиждате магиите — замислено изрече Трикс. — Нали сте воин…
— Да ненавиждам? Магиите?! — Паклус се облещи. — Ама ти си бил съвсем непросветен! Как може да се ненавиждат магиите?! Та те са пръв помощник на рицарите в боя, а и в живота вършат много работа. Кой предсказва времето на земеделците? Магьосниците! Кой може да окъпе с огнен дъжд чудовищата? А кой може да ги вледени? Магьосниците! Кой умее да лекува рани, да праща съобщения през цялата страна, да разузнава обстановката с помощта на кристалната сфера? Магьосниците, магьосниците и пак магьосниците! Магията може всичко!
— Защо тогава не обичате магьосниците? — попита Трикс. Очите му вече се затваряха, но му беше интересно, а Паклус беше в настроение и нямаше нищо против да си поговорят. — Или един магьосник. Например този, с когото утре отиваме да воювате…
— Да не обичам магьосниците? — Паклус изсумтя. — Ако не бяха те, много отдавна Самаршан да ни е завладял. Или северните варвари. Или магьосниците-витаманти, които след Втората магическа се изпокриха на Кристалните острови.