— Тогава, този магьосник?… — повтори Трикс.
— Радион Лапад ли? Да не обичам Радион Лапад?! — Този път Паклус сериозно се възмути. — Трябва да знаеш, непочтителни младежо, че по време на Втората магическа, ние с Радион Лапад заедно гледахме смъртта в очите при Черния брод! И моят меч удържаше тълпите, докато Радион събираше сили за заклинания. А след това, съдбата ни изпрати още много случаи за съвместни подвизи!
— Тогава нищо не разбирам — призна си Трикс. — Защо воювате с него?
— Защото преди година, на чаша хубаво вино се хванахме на бас. — Паклус положи глава с въздишка върху гладкото пънче, което му служеше за възглавницата. — Радион заяви, че магьосникът винаги е по-силен от рицаря. И в честен двубой, рицарят няма как да победи магьосника. Аз отвърнах, че ще го победя! И оттогава се опитвам да превзема с щурм кулата му. Но… засега не се получава.
Трикс мълчеше и смилаше чутото.
— Чашата с вино беше голяма — замислено каза Паклус. — И май не беше една… Но бас имаше, в това сме съвършено уверени и двамата! А басът си е бас…
Трикс се досети за оръженосците. Но премълча. Все пак, през последните дни, беше натрупал опит.
— Жалко за оръженосците… — сякаш четейки мислите му, въздъхна Паклус. — Аз съм добре въоръжен и имам имунитет срещу магиите…
Той изведнъж млъкна, сякаш беше казал нещо излишно. Но Трикс, който така и нищо не беше разбрал, мълчеше.
— За да няма нищо недоизречено — проговори със суров глас Паклус. — Аз съм четвърт гном. А всички гномове издържат на магии, това при тях е вродено. Ти имаш ли нещо против гномовете?
— Аз ли? — объркано каза Трикс. — Нямам нищо против. Чел съм в летописите, че хората и гномовете никога не са воювали помежду си, напротив — сражавали са се рамо до рамо. Срещу елфите или когато се е очертавала голяма плячка.
— Вярно — вече по-меко каза Паклус. — Ако трябва да съм честен, мен гномовете не ме смятат за свой човек. Баба ми беше гномка. Имахме много рядък социален казус. При гномовете, фамилията се наследява както при хората — по бащина линия. По майчина е при елфите.
— Сигурно това е много романтична история. За тази твоя баба гномка… Нали?
Паклус рязко седна на леглото. Взе свещта и се доближи до сламения тюфлек. Наведе се над Трикс, поднесе свещта и се вгледа с подозрение в лицето му. Като не намери и следа от присмех, усмихна се сконфузено и потупа Трикс по главата, угаси с грубите си пръсти пламъка и промърмори:
— Време е да заспиваме. Утре рано ни чака път…
— Лека нощ, господарю — заеквайки изрече уплашеният Трикс.
— Лека нощ, оръженосецо. — В гласа на рицаря, все още се усещаше смущение. Той седна тежко на леглото си. Повъртя се, намествайки се. След това каза: — Романтична е, съгласен съм. Баба ми и дядо ми били изхвърлени по време на корабокрушение на необитаем остров.
— И там сигурно е имало диваци?
— Какви диваци, моля ти се! Нали островът е бил необитаем! Нямало е жива душа. Дори кози е нямало. Дядо ми се е държал геройски цели пет години, но на шестата, направил предложение на баба ми. Не бил от желязо все пак… А след една година — точно тогава се родила майка ми — до острова спрял един пиратски кораб, за да попълни запасите си от вода. Дядо ми и баба ми го завладели и уговорили главорезите да ги откарат на континента. Роднините на баба ми вече не биха я приели, тези неща са строги при гномовете, а дядо ми (той беше принципен човек) — щом се е оженил, значи това е, край! Освен това, много обичал дъщеря си. Помня, че той лично, до дълбоката си старост я бръснеше.
Трикс мълчеше, потресен от тази епична картина.
— Дядо много ми липсва — продължаваше Паклус. — Почина неотдавна.
— А баба ти? — престраши се да попита Трикс.
— Какво, баба ми?… Тя е гномка. От сутрин до вечер е в ковачницата, млати с чука. Моите доспехи тя лично ги е ковала! В тях, впрочем, също има вградена защита против магии. Моята баба е универсален майстор! — В гласа на Паклус зазвучаха нежни нотки. — Кове си чашите за пиво, фибите за брада…
— Моята баба умееше да бродира — реши се да се намеси Трикс.
— Много правилно — одобрително произнесе Паклус. — Човек, колкото и благородно потекло да има, трябва да умее да върши нещо с ръцете си. Добре… хайде, заспивай!
Очите на Трикс се затваряха и едва произнасяше думите. Той заспа бързо и дълбоко.