Паклус още дълго се въртя, веднъж стана по нужда и на връщане от двора, с грубовата симпатия изгледа Трикс, който се беше свил на кълбо върху сламеника, след това грижливо го зави с одеялото си. Нощта беше прохладна, а от морето подухваше свеж бриз. Паклус, като всеки човек с гномски примес в кръвта, стоически понасяше студа.
Отдавна се знае, че за да разбере човек дали една държава процъфтява, трябва да я обходи. Честолюбивият и жесток владетел, разорявайки селяните и облагайки с непоносими данъци гражданите, строи столица с неописуема красота. Мързеливият и безволен владетел пък, угаждайки на простолюдието, позволява на селата и градовете да растат и да процъфтяват, а в същото време, държавата му вехне и загива. Но и при единия, и при другия, пътищата в страната са запуснати, тъй като само владетел, който притежава характер и отстъпчивост, воля и търпение би могъл да покрие държавата си с мрежа от пътища, които биха я обединили по-силно и от войнишките алебарди, и от общия език, даже от общата вяра.
Кралството имаше пътища. Те не бяха еднакви в различните княжества. В княжество Дилон, никой не би отрекъл, че пътищата бяха добре поддържани. На места бяха покрити с калдъръм, другаде с пръст, там, където трябваше, имаше мостове и кръстовища, много крайпътни ханове, конюшни и неголеми форпостове за стражите. Разбира се, в най-затънтените места се случваше да има разбойници и да липсват пътища (никой не можеше да каже кое от двете носи по-голяма загуба за държавата), но като цяло, из княжество Дилон беше приятно да се пътува.
Трикс с огромно удоволствие яздеше един жребец — риж, с бяла опашка. Конят не беше млад и затова беше кротък, но не беше и стар. След окованите в желязо рицари, сега той носеше момчето на гърба си с такава лекота, сякаш носеше перце. Когато от време на време Трикс го пришпорваше, конят учудено извръщаше глава, сякаш беше забравил, че на гърба му има ездач. А, може би, беше точно така… Конят на Паклус — кафяв млад жребец, гордо крачеше отпред, а рижият кон на Трикс го следваше, без да бърза. Град Дилон беше останал зад тях и рицар и оръженосец яздеха сред безкрайните пшеничени полета.
— Сър Паклус, как смятате да победите Радион Лапад? — попита Трикс, когато му омръзна да се любува на пейзажа. Беше облечен в собствените си дрехи, защото беше отказал най-категорично да облече жълтите панталони и оранжевата риза, останали от предишния оръженосец. Паклус също не настоя, само измърмори, че онова момче е било със странен вкус — „да беше видял синята му шапка…“
— Амулетът — кратко отвърна рицарят. Той яздеше гологлав, носеше шлема си на сгъвката на ръката си, а от слънцето се пазеше, като беше покрил главата си с бяла кърпа. — Този, който вчера ми донесе гърбавото джудже. Ако не ме е излъгало, поне четвърт час, нито една атака на Радион няма да може да ме срази.
— А мен? — поинтересува се Трикс. На него му се струваше съмнителна самата същност на двубоя между рицаря и магьосника, щом Паклус използваше магически амулети. Но благоразумно реши да не се впуска в темата.
— Ти ще стоиш настрана. — Рицарят постави длан над очите си и се вгледа в далечината. — Аха… Показа се. Това значи, че и той ни вижда…
— Радион ли?
— Че кой друг?
Трикс се загледа и също видя кулата, която се показваше на хоризонта. Както се полагаше на всеки уважаващ себе си магьосник, който свободно упражнява професията си, Радион Лапад живееше в собствена кула, където се занимаваше с магии и вълшебства.
Трикс потръпна. Незнайно защо си беше представял, че ще яздят дълго… няколко дни поне…
— Господин Лапад идва ли в Дилон?
— И в Дилон, и в Босгард. Това е градче, което се намира до неговата кула. Там той работи като вълшебник — не на постоянна служба при магистрата, а от време на време, според нуждите си.
— Може би трябваше да се биете в града? — попита Трикс. — Защото в кулата ще му бъде много по-лесно да се отбранява.
— Младежо, колко пъти да ти повтарям? Това трябва да бъде честна битка! — избухна Паклус. — Никакви удари в гръб. Никакви засади. Честна битка — пристигнах, призовах те на двубой, заминах си.
Трикс отново си спомни за тези оръженосци, които не бяха успели да се завърнат и горестно въздъхна.
— Ще стоиш настрана — повтори Паклус. — Нищо няма да ти се случи. Поне знаеш ли какво представлява магията?
— Разбира се. Баща ми имаше магьосник в двора си. Не беше кой знае какво… — призна Трикс. — Но правеше някакви магии.