— Ами да, да… — Паклус кимна. — Забравих, че си с благородническа кръв. Знаеш ли каква е същината на магията?
— Разбира се. Същината на магията е: власт над света, облечена в словесна форма. Думите, които съдържат магическа сила, могат да променят реалния свят — да превръщат нищото в нещо, едно нещо в друго нещо и другото нещо пак в нищо. Общо взето, каквото си поискам, това да направя! — жизнерадостно завърши Трикс. И осъзнавайки какво беше изрекъл, моментално помръкна.
— Правилно — съгласи се Паклус. — Точно така е. Но ти не се притеснявай чак толкова. Така е само на теория. На практика, магьосниците не са всесилни.
Известно време яздиха, без да разговарят.
— Макар че Лапад е твърде близо до абсолютното могъщество — с неочаквана гордост добави Паклус. — Виждаш ли каква е кулата му? От слонова кост! Както се полага!
Кулата, до която оставаха поне две мили, се виждаше чудесно. Трикс захласнато гледаше млечнобялата игла, която се издигаше и се забиваше в небето — висока беше сто лакъта. Отдолу я подпираха могъщи колони от черен камък. Цялата беше украсена с причудлива резба; сепии и крабове на фронтоните; балкончета, придържани от атланти и кариатиди; многочислени розетки и фризове; прозорчета, украсени с изящни плетеници и дружелюбно разтворени, не по-малко изящно украсени капаци на прозорците; подаващи се направо от стените гълъби и прочие архитектурни излишества. Освен слоновата кост, за декорация беше използван кристал, който сияеше по прозорците, и някакъв черен камък — с него бяха подчертани отделни елементи от композицията, които очевидно представляваха особена важност за магьосника.
Нагоре кулата от слонова кост се разширяваше и оформяше жилищната част с размерите на огромна къща. Тя също беше необикновена, с кулички по ъглите, с резбован корниз по края на покрива и, кой знае защо, с крила, каквито имат вятърните мелници.
Трикс си помисли, че на този покрив, сигурно редовно кацат дракони.
— Откъде е взел толкова слонова кост?! — потресено попита Трикс. — Трябва да е изтребил всички слонове на света!
— Откъде ли? Сътворил я е! Освен това, слоновата кост е само отвън, за красота. Отвътре кулата е от камък.
— Това възможно ли е? Нашият магьосник казваше, че сътворените вещи нямат трайността и здравината на истинските — бързо ставали на прах…
— Имали сте калпав магьосник — сурово произнесе Паклус. — Когато магьосникът е добър, сътворените му неща са по-добри и от истинските.
— Аз къде да ви чакам? — попита Трикс. — Питам ви, не от страх, а просто така…
— Виждаш ли онази горичка? — Паклус протегна окованата си в желязо ръка. — Там ще изчакаш. Лапад обича природата, няма да подпали дърветата с фаерболите си. Гледай… виждаш ли каква градина е отгледал около кулата си! Райска градина!
На Трикс му се стори, че горичката беше твърде близо до кулата — нямаше и една миля разстояние. Но все пак, беше някакво укритие… а и магьосникът обичал природата…
— Много благодаря — каза Трикс.
Мълчаливо стигнаха до горичката и спряха. Паклус, поглеждайки подозрително към кулата, извади от торбата си амулета — яка петолъчна звезда, изработена от кървавочервен камък. Ловко я закачи на шлема си и кимна на Трикс, който помогна на рицаря да закрепи шлема върху доспехите.
— Това е древен и могъщ магически символ — замислено произнесе Паклус. — Казват, че някога е пазил целия народ. По-мощна от тази е шестолъчната жълта звезда, но за толкова силен амулет се иска специалното разрешение от Главния съвет на магьосниците.
— А как ще влезете в кулата?
— Там има врата. Аз да стигна до кулата…
Паклус измърмори нещо, което подозрително наподобяваше молитва към Хрог, богът на гномите. Извади меча от ножницата и пришпори коня си. А конят, явно подразнен от това отношение, пое от място в бодра походка. Около кулата нямаше нито гора, нито ниви, само една равна зелена ливада, покрита с алени рози. Конят препускаше по ливадата като по равен път.
Трикс слезе от седлото, преметна поводите върху един крив, сух клон и започна да наблюдава със затаен дъх какво се случва с Паклус. Конят му меланхолично пробва на вкус тревата, не я хареса и започна да души ухото на Трикс. Момчето се дръпна, за всеки случай. Обиден от това недоверие, конят тръгна да пасе.
Сър Паклус беше вдигнал високо меча и препускаше към кулата. Е, ако трябва да сме точни — не чак толкова високо… Ръцете на Паклус бяха мускулести, но къси. Трикс се улови да мисли, че боен чук или брадвичка биха стояли далеч по-уместно в ръцете на сър Паклус.