Обаче, не беше прието рицарите да се сражават с чукове. Това беше присъщо на гномовете.
Известно време нищо не се случваше и Трикс започна да си мисли, че вълшебникът Лапад може би не си е вкъщи. Може да прави магии при магистрата на Босгард? Или е излязъл да набере билки за магическите си отвари? Например, лудо биле?
Надеждите му обаче се оказаха напразни. Върхът на кулата изведнъж засия с призрачна червена светлина. Във въздуха над кулата се появи едно прозрачно привидение — огромно човешко лице. Това, очевидно, беше Радион Лапад.
Оказа се, че магьосникът е охранен и късоподстриган човек на средна възраст. Той щеше да изглежда съвсем миролюбиво, ако не бяха сурово смръщените му вежди, изригващите от очите му огнени протуберанси, а също така и размерите му. Лицето бавно се наведе — Трикс със замряло сърце си помисли, че това е само лице — нещо като висяща във въздуха куха маска — и погледна към сър Паклус.
Рицарят препускаше към кулата.
Магьосникът се намръщи още повече. Наду бузи. После духна към сър Паклус от височината на своята кула.
В миг се изви буря. Дърветата над главата на Трикс се залюляха и заскърцаха. Конят на сър Паклус се вдигна на задните си крака и се завъртя. Рицарят се опита да се задържи, но не успя — пречеше му високо вдигнатият във въздуха меч. Сър Паклус се срина на тревата като дрънчаща купчина желязо. Кафявият кон, като презря възпетите в баладите доблести на рицарските коне, хукна назад.
— Амулетът не работи — ужасено прошепна Трикс.
Но не беше напълно прав. Останал без коня си, Паклус само завъртя глава насам-натам и тръгна към кулата. Ураганът, който бушуваше, изобщо не му пречеше. Очевидно, амулетът защитаваше само човека, без коня му.
Лицето на магьосника стана още по-мрачно. Той престана да духа. От очите му изскочиха разклонени бели мълнии и заудряха по ливадата. Една от мълниите удари право по шлема на Паклус. От шлема се разхвърчаха разноцветни искри.
Но рицарят вървеше упорито напред. До Трикс достигнаха приглушени ругатни и обещания, надутият магьосник да бъде напердашен до безсъзнание.
Магьосникът се замисли. След което широко отвори уста и зарева. Ревът беше толкова силен и ужасяващ, че го чуха чак в Дилон. Трикс захлупи с длани ушите си и също завика — известно е, че най-добрият начин да не оглушее човек от силен рев, е също да реве.
Оказа се обаче, че работата не беше в рева. От устата на магьосника, въртейки се, излизаха някакви смачкани и сплескани топки. Те падаха на земята, разгъваха се и се превръщаха в отвратителни чудовища. Между тях имаше и пъргави твари, които приличаха на маймуни, и яки минотаври, и грамадни рогати демони, и подскачащи ококорени топки, които приличаха на късове сурово месо. Изглежда, действието на амулета не се разпростираше върху чудовищата и те шумно и радостно се нахвърлиха върху сър Паклус.
Впрочем, изглеждаше, че рицарят се радва на тяхното появяване. Той съсече на две половини първия минотавър, отби с меча си огненото кълбо, което една маймуна му подхвърли и стори това толкова сръчно, че отбитата топка изпепели рогата на един демон, заедно с главата му. Размахвайки меча и без да пуска никого близо до себе си, рицарят се придвижваше към кулата, оставяйки след себе си съсечени и страховито обезобразени тела и локви разноцветна кръв.
— Ура! Ура! Да живее доблестният сър Паклус! — развика се Трикс и заподскача на едно място. Той изведнъж престана да се притеснява от положението си на оръженосец, напротив, започна да вижда в него известни преимущества. Подвигът извършваше сър Паклус, а Трикс получаваше възможността да разказва: „Когато веднъж, със сър Паклус видяхме сметката на великия магьосник Радион Лапад“…
Оказа се, че сбърка с викането. Трикс разбра това веднага, щом един от минотаврите, който се беше приземил далече от сър Паклус се обърна към него, когато чу виковете му, и бодро заприпка към горичката.
Рижият кон пръв усети положението. Не напразно беше преживял толкова години под рицарското седло. С едно движение, той издърпа поводите от клона и препусна през горичката към своя кафяв събрат, който стоеше до пътя, на безопасно разстояние. На Трикс му оставаше само да го изпрати с поглед и отново да се съсредоточи върху минотавъра.