Чудовището, тичайки, беше озъбило страховитата си бича паст. Пастта беше снабдена с остри и хищни зъби. Тялото на минотавъра, покрито с ръждива груба козина, беше защитено с плътни доспехи от железни пластини. В ръцете си, сякаш не му бяха достатъчни силата и острите зъби, минотавърът държеше дълга алебарда.
Трикс запищя толкова пронизително, че дори Паклус, който вече почти беше стигнал до кулата, го чу. Рицарят се обърна, поколеба се за част от секундата, после, сипейки ругатни, се хвърли да спасява оръженосеца си. Паклус тичаше удивително бързо с късите си крака, но нямаше никакво съмнение какъв ще бъде изходът от ситуацията. Минотавърът имаше достатъчно време да направи Трикс на пържоли и да ги излапа. Може би дори да ги поопече на огъня.
Впрочем, видът на минотавъра говореше за това, че той няма нищо против да хапва момченца и в суров вид.
Първата мисъл, която мина през главата на Трикс, беше доста разумна.
Минотаврите могат ли да се катерят по дърветата?
Един бегъл поглед към съседните дървета обаче хвърли Трикс отново в униние. Най-високото дръвче беше колкото два човешки ръста. Минотавърът ще го смъкне от върха на дървото с алебардата си, дори без да се повдига на пръсти.
Втората мисъл, както се случва в критични ситуации, беше глупава.
Както е известно, минотавърът е получовек, полуживотно. И като всяко чудовище се бои от три неща: от силен огън, от течаща вода и от твърд човешки поглед.
Ако не беше толкова уплашен, Трикс щеше да забележи, с каква лекота минотавърът прекрачи една димяща яма, оставена от магическа светкавица, без да се поколебае, притича през горящата трева и леко прецапа през бързия ручай.
От страх, Трикс не виждаше нищо, освен злобните, кръвясали очички, острите рога, оголените зъби и сплъстената козина по муцуната на минотавъра. Той се изправи, като се стараеше да си придаде горда осанка (ако беше малко по-висок, можеше да се получи), впи поглед в очите на минотавъра и закрещя, колкото му сили държаха (прозвуча като кукуригане, но малко по-силно):
— Стой! Пред теб стои човек!
Прозвуча много гордо, но минотавърът, кой знае защо, не спря. А това, че момчето стоеше на едно място и го гледаше в очите, изглежда само го разяри. Той отметна глава, издаде оглушителен рев и тичайки замлати с лявата си ръка по гърдите си. Желязната броня гърмеше и се покриваше с дълбоки вдлъбнатини. В дясната ръка, минотавърът продължаваше да стиска алебардата.
Трикс вече нямаше никаква мисъл в главата си. Да бяга беше късно, да се покатери на дървото — глупаво, а да се бие беше направо смешно.
Трикс го втресе.
— На колене! — викна той. — Твоята ярост е безсилна пред моята храброст! Още една крачка и ще издъхнеш в адски мъки! Сърцето ти ще спре и ще престанеш да дишаш!
Минотавърът спря и загледа Трикс. Между чудовището и момчето имаше само десет крачки. На Трикс му се струваше, че усеща зловонния дъх на минотавъра. Малките и зли очички гледаха надолу, сякаш очакваха там да намерят някакъв капан.
— Една крачка и ще умреш, като безмозъчен бик в кланица! — заплаши го Трикс. — Моли ме за милост, чудовищно създание, рожба на тъмнината и хаоса!
Не се знае кое точно разсърди минотавъра — дали сравнението с бика или фразата за тъмнината и хаоса, откъдето той наистина произлизаше. Чудовището отново се озъби и уверено пристъпи към Трикс.
И замря.
Върху муцуната на минотавъра бавно се изписа учудено изражение. Той захвърли алебардата и започна с две ръце да смъква доспехите от себе си. Здравите кожени връзки, с които бяха закрепени железните пластини не издържаха и се изпокъсаха, а доспехите изпопадаха до краката на минотавъра. Чудовището взе да дере с нокти гърдите си. След това, няколко пъти се удари силно с юмрук някъде в областта на сърцето. Въздъхна шумно и с облекчение. Направи крачка назад и се вторачи уплашено в Трикс.
С още по-голям страх, Трикс гледаше минотавъра.
Чудовището се обърна и погледна кулата от слонова кост и лицето на магьосника, което сякаш сега гледаше към тях.
— Само опитай! — заплаши го Трикс. Погледът му попадна върху един камък — гладък и заоблен от водата и вятъра, голям колкото юмрук. — Да си чувал как великият воин Маргон Зеленозъбия видял сметката на циклопа, като го ударил ловко с един-единствен камък в окото?
Трикс бързо измъкна колана от панталоните си, наведе се, взе камъка и го сложи в примката. Прашката не стана много убедителна, пък и в баладата за Маргон Трикс кой знае колко не вярваше, но все пак…