— Ако ми докажеш, че са живи… — намръщено каза Паклус. — Тогава… тогава… презрян негоднико…
— Здравей, бойни друже! — тихо изрече Лапад.
Очите на Паклус се напълниха със сълзи:
— Здравей, Радик! Здравей, вълшебнико!
Старите приятели се прегърнаха. Магьосникът също изтри очи с широкия ръкав на плаща си.
— Благодаря ти, че обезглави минотавъра си — каза Паклус. — Това е Трикс — новият ми оръженосец. Славно момче! Не биваше точно той да загине от лапите на чудовището.
— Не бях аз — усмихна се Лапад. — Той сам се справи.
— Как тъй сам? Сам си отнесе главата ли? — не разбра Паклус.
— Не. Твоят оръженосец сам уби минотавъра. С камък и прашка.
Сър Паклус се поотдръпна от магьосника, погледна към минотавъра, после към Трикс, видя колана в ръцете му и се разсмя с пълно гърло.
— Какво?! С камък и прашка?!
— Но нали Маргон Зеленозъбия уби циклопа с един камък! — възкликна Трикс, който беше започнал да разбира какво е направил.
— Помня, помня — кимна усмихнат Лапад. — Аз бях там. С един камък, да! И го уцели точно в окото!
— Невъзможно е да убиеш минотавър с прашка — твърдо каза Паклус. — Не стават чудеса!
— Защо да не стават? — Радион Лапад поклати глава. — Никой магьосник няма да се съгласи с теб! А твоят оръженосец е магьосник!
Той се приближи до Трикс и одобрително го потупа по рамото.
— Трябва да ти призная, че за начинаещ магьосник, твоите заклинания не са лоши.
Трикс клечеше в малката градинка, на върха на кулата. Той беше отгатнал, че на върха на кулата, могат да кацат дракони — между куличките имаше прекарани яки колове от желязно дърво, което любителите на дракони високо ценяха заради неговата устойчивост на огън. Освен коловете за дракони, на покрива имаше място и за малка градинка, засадена предимно с цветя: маргаритки, незабравки, камбанки, но имаше и домати, и краставици, и други различни зеленила. Най-красивата част от градината, беше покрита със стъкло, като в оранжерия. Под стъклото бълбукаше весело ручейче — тук със сигурност беше използвана магия. На брега на ручейчето имаше малка красива къщичка, а около нея щъкаха човечета, големи колкото човешки палец. Някои от тях беряха гъби или събираха орехи, други се къпеха в ручея, а трети просто се мотаеха. Те не виждаха Трикс, който ги наблюдаваше и искрено се радваха на живота.
— Помислих си: какво да ги правя? — разказваше високо Радион Лапад. Сдобрените рицар и магьосник седяха до единия кол за дракони с по чаша вино в ръка. — Ако ги освободя, ще се обидиш и ще кажеш, че не воювам сериозно. Ако ги взема за ученици, нищо няма да се получи, тъй като нямат грам склонност към магии. Да ги убия? Не върви, няма за какво… Да ги задържа като пленници? Значи трябва да отворя приют за оръженосци-неудачници. Освен това, ще ми изпотъпчат градината с билките, ще ми издраскат магическите книги — дечурлига, какво да ги правиш? Реших да ги смаля и да ги заселя в градината си. Да си живеят живота като задружна компания, пък по-нататък ще видим…
— Това не е хубаво! — упрекна го Паклус. — Момчетата мечтаеха за подвизи, а ти си ги превърнал в джуджета.
— Аз съм магьосник — моята професия е и да пакостя на хората — разсъдително произнесе Лапад. — Ще имат предостатъчно подвизи, повярвай ми! Ту някой бръмбар ще ги нападне, ту ще се появи къртица… пълно е с приключения. Знаеш ли какво? Хайде да ги освободиш! Аз ще им върна предишната големина. Това, което им се е случвало тук, те почти няма да си спомнят, ще им е като насън. Сега главичките им са мънички, не могат да поемат много спомени. А ти ще ги върнеш в Дилон и ще им кажеш, че си ги освободил от плен при коварния Лапад.
— На мен милостиня не ми трябва! — гордо отвърна Паклус.
— Каква милостиня? — учуди се Лапад. — Какво не ти харесва?
— Прието е в бой… — започна неуверено рицарят.
— Ами ние се бихме! Ако искаш, можеш пак да ме тупнеш! Само че не много силно!
— Не знам… — Паклус се поколеба.
— Хайде, хайде! И без това ти трябва оръженосец!
— Имам си оръженосец! — застана нащрек рицарят.
— Трикс ли? Откога магьосниците служат като оръженосци?
Трикс хвърли поглед към Паклус и Лапад, след което продължи да наблюдава човечетата. Едното, което беше облечено с много ярки дрехи, беше неговият предшественик…