— Трикс не е магьосник! Той е с благороден произход и иска да стане рицар!
— Аз пък разбрах, че иска да си отмъсти на насилниците! — уточни Лапад. — А магията, можеш да ми вярваш, е най-доброто средство за отмъщение!
— Посмали малко!
— Наравно с рицарската професия — поправи се бързо Лапад. Той явно не желаеше отново да се карат. — Паклус, приятелю… Знаеш колко важни са по време на война магьосниците… И колко рядко се среща този дар у хората. Само елфите по мъничко разбират от това…
— Не знам… не знам… — Паклус засумтя.
На Трикс чак му стана приятно от това бурно наддаване.
— Ще направиш жертва в името на цялото кралство, Паклус!
— За какво му е на кралството още един магьосник? А и времето е мирно!
— Сега е мирно. Длъжен съм да ти кажа — Лапад понижи гласа си, — че обстановката в последно време стана много напрегната. Витамантите на Кристалните острови се оправиха от поражението. Говори се, че по пътя на жестоки експерименти от обикновени хора са се научили да правят магьосници. Разбира се, това са слаби магьосници, нищо особено, но са хиляди, Паклус, десетки хиляди!
— Стига лъга! — съвсем по детски отговори Паклус. — Хиляди?
— Да!
Настъпи тишина. Трикс леко почука по стъклото, като се стараеше да привлече вниманието на нещастните си предшественици. Човечетата бързо се скриха в къщичката. Изглежда решиха, че гърми.
— Трикс! — високо го повика Паклус.
Трикс скочи и изтича към рицаря.
— Чу ли какво си говорехме? — попита Паклус.
— Да — призна си Трикс.
— Решавай, тогава! Какво искаш повече — да останеш с мен или да станеш ученик на Радион Лапад?
Трикс се разколеба. Рицарят явно беше огорчен от този обрат. Той се беше спуснал да спасява оръженосеца си, когато почти беше стигнал до кулата.
— А не може ли да стана и рицар, и магьосник едновременно? — опита се да изхитрува Трикс.
— Можеш — едновременно отвърнаха Лапад и Паклус. Спогледаха се и Радион изрази общото мнение: — Само че ще бъдеш слаб рицар и лош магьосник.
— Наистина ли имам склонност към магията? — попита Трикс.
— Ти знаеш ли какво представлява магията? — с въпрос му отговори Радион.
— Изкуство да променяш света с думи.
— Правилно. А защо думите могат да променят света?
— Не знам. — Трикс вдигна рамене. — Това сигурно е тайна? Може би са нужни специални думи?
— Да — кимна Лапад. — Работата е там, моето момче, че светът е това, което хората си представят. Някога хората се договорили, че небето е синьо, слънцето — жълто, а тревата — червена…
— Радион, тревата е зелена — тихо изрече Паклус. — Колко пъти трябва да ти казвам?
Магьосникът се смути.
— Разбира се, че е зелена. Аз се обърках. За да е по-нагледно.
— Виното в чашите ни какво е на цвят? — настойчиво попита Паклус.
Лапад въздъхна:
— Е, помня де, помня!… Стига си ми натяквал! Баща ми не различаваше цветовете, от него съм го наследил. Кръвта и виното са червени, тревата и жабите — зелени. „Това, което се разлива, е червено, това, по което стъпваш е зелено“…
— Аз измислих това, за да му напомня — гордо съобщи Паклус. — Давай нататък!
— И така — прокашля се магьосникът. — Някога отдавна, хората се договорили какъв да е светът наоколо. И това е станало с помощта на думите, разбира се. Измислили обяснение за всяко нещо на този свят. Но думите могат да бъдат различни. И силата им е различна! Ако подбереш правилните думи и убедително изречеш нещо, светът може да ти повярва. И да се промени.
— Затова на магьосника винаги му трябва слушател — добави Паклус. — Даже да е някой тъп минотавър. Затова умните магьосници винаги си имат спътници. Например, ученици.
— Добрите магьосници — Радион изрече това с такъв тон, че стана ясно, че той причислява себе си към много добрите магьосници — могат и сами да си говорят. Но, разбира се, с компания е най-добре! Колкото по-простодушен и доверчив е спътникът ти, толкова по-добре действа магията.
Той погледна косо към Паклус и отпи бързо от виното, сякаш беше казал нещо излишно. Но рицарят не бе си помислил нищо лошо.
— Кои въпроси във вълшебството са верни и кои — не? — зададе още един въпрос Трикс.