— Това е много точен въпрос — кимна Лапад. — И както е при всеки точен въпрос, в него се съдържа и отговорът. Верни са тези думи, на които хората вярват! От които им спира дъхът и им става топло на душата!
— А защо измислените думи губят силата си? — попита Трикс.
— Хубав въпрос! — оживи се Лапад. — Ти имаш заложби на велик магьосник! Веднъж измислено, заклинанието може да бъде употребявано много пъти. Но от честа употреба, то се износва, светът все по-малко и по-малко вярва в него, вълшебството става все по-слабо и по-слабо. А ако го запишеш и започнеш да го раздаваш наляво и надясно, само след няколко месеца и най-силното заклинание се превръща в нищо! Затова магьосниците пазят своите заклинания и не ги използват без нужда, по-често импровизират и не използват магия за дребни битови работи.
— Решавай, момчето ми — каза Паклус. — Ти си славен оръженосец и аз мога да направя от теб рицар. Но ако решиш да станеш магьосник… — Паклус замълча, после добави тъжно: — Може да се срещнем на бойното поле от една и съща страна. И докато ти съчиняваш своите красиви думи, аз ще те пазя с меча си от чудовищата.
Трикс кимна. Помисли секунда. После отиде при рицаря и го прегърна.
— Значи ли това, че избираш кариерата на рицар, момчето ми? — трогнато попита Паклус.
Радион Лапад се усмихна.
— Не, сър Паклус. С ваше позволение, ще остана да изучавам магия при вашия приятел — отговори Трикс. — Аз съм ви много благодарен. Щях да се постарая да бъда добър оръженосец и рицар. Но ми се струва, че магията е моето поприще.
Паклус кимна и печално каза:
— Прав си, Трикс. Желая ти късмет!
Трикс се обърна към магьосника и попита:
— Какво да сторя сега, учителю?
Радион присви очи.
— Слез два етажа по-надолу, ученико. Там ще откриеш една голяма и мръсна кухня. Постарай се до довечера да я поизчистиш. И не забравяй, че магьосниците не използват магията за дреболии.
— Слушам — каза Трикс и изобщо не се учуди.
Хвърли един последен поглед на миниатюрната къщичка и тръгна към стълбата. Зад гърба му, Паклус каза шепнешком на Радион:
— Той е прекрасно хлапе, но не забравяй, че е малко нескопосан.
— О, да! — с удоволствие се съгласи магьосникът. — Виждам. Но от такива като него стават най-добрите магьосници.
А Трикс, докато вървеше към кухнята се усмихваше като човек, който най-сетне е намерил своето място в живота.
Втора част
Трикс търси знания
1
Животът на младия човек, който избра да бъде ученик на магьосника, се делеше на две съвършено различни части. В едната, която беше невидима за очите на хората, му се налагаше да готви, да мие съдове, да мете и да слуша дългите самохвални речи на учителя си за подвизите и чудесата, които беше извършил. Връх на всичко бяха редките пристъпи на педагогическо вдъхновение, които обхващаха от време на време вълшебника. Тогава трябваше да изслушва дълги и скучни наставления и да прави заклинания, след което да слуша дълги и скучни забележки.
Затова пък, другата, видимата част беше къде-къде по-приятна.
Това е причината да разкажем за нея.
Облечен в черна мантия, с изумрудено по края, с волна походка, през едно ранно и топло утро в средата на лятото, на покрития пазар в Босгард, стъпи ученикът на вълшебника, Трикс Соийе. В лявата си ръка той държеше голяма плетена кошница, а в дясната — полиран дървен жезъл от яко дърво, който изглеждаше като магически.
Неговото появяване предизвика оживление сред търговците и немногобройните сутрешни посетители. В градчето всички знаеха, че преди три дни вълшебникът Радион Лапад, при тайнствени обстоятелства (шепнешком се разказваше за страшната битка, когато един отряд рицари, с помощта на многочислени демони и стадо гномове, обсадили кулата) се е сдобил с ученик. Но никой досега не беше виждал очите на този ученик. Най-разпространено беше мнението, че ученикът представлява демон, който се преструва на човек и затова към Трикс поглеждаха не само с любопитство и уважение, но и с известен страх.
Без да подозира за това, Трикс нерешително се приближи към месаря, когото Лапад снощи подробно му беше описал. Плешивият и червенобузест здравеняк, който стискаше нервно в ръцете си сатър, когато видя, че Трикс се приближава към него, започна да нервничи и наведе очи.